Читать «С огън и меч» онлайн - страница 13

— Кълна се, че е от разбойнически куршум! В Радом беше друго.

— Ти, ваша милост, може да си тръгнал за Светата земя… Но че не си бил в нея, е сигурно.

— Не съм бил, защото още в Галац получих мъченически венец. Ако лъжа, да съм последното куче, а не шляхтич.

— А пък плещиш ли, плещиш едни такива!

— Защото съм хитрец без уши. На ваше разположение, пане поручик. През това време надойдоха и други да се запознаят с пан Скшетуски и да му засвидетелстват своите симпатии, защото не обичаха Чаплински и бяха доволни, че му се случи такава конфузия. Днес мъчно може да се разбере такова странно нещо — че цялата шляхта от околностите на Чигирин, а и по-дребни собственици на слободи, арендатори на кралски имоти, дори и служители на магнатите Конецполски, всички, като знаеха, както обикновено бива при съседи, за разправиите на Чаплински с Хмелницки, бяха на страната на последния. Защото Хмелницки се ползваше със славата на знаменит воин, който е заслужил много в разните войни. Знаеше се също, че сам кралят държи връзка с него и високо цени мнението му, а на цялата случка гледаха като на обикновена разправия между двама шляхтичи, каквито разправии ставаха с хиляди, особено по украинските земи. Затова шляхтата заставаше на страната на оня, който съумееше да спечели повече симпатии, без да предвижда, че от всичко това ще възникнат такива страшни последици. Едва по-късно сърцата пламнаха от омраза към Хмелницки, и то еднакво сърцата на шляхтата и на духовенството и от двете изповедания.

Сега те идваха при пан Скшетуски с вдигнати чаши и казваха: „Пий, пане брате! Пий и с мене! Да живеят хората на Вишньовецки! Толкова млад, а вече поручик при княза. Да живее княз Йереми, хетман над хетманите! С княз Йереми сме готови да отидем накрай света! Срещу турците и татарите! Към Стамбул! Да живее нашият милостиво властващ Владислав Четвърти!“ А най-силно крещеше пан Заглоба, който сам беше готов да надпие и надприказва цял полк.

— Ваша милост панове! — крещеше той, та чак стъклата на прозорците звънтяха. — Аз вече извиках на съд негово величество султана за насилието, което си позволи над мене в Галац.

— Не дрънкай глупости, ваша милост, да не ти се изкриви муцуната!

— Как така, ваша милост панове? Quattuor articuli judicii castrensis: stuprum, incendium, iatrocinium et vis armata alienis aedibus illata — та нима това не беше именно vis armata?

— Креслив глухар си ти, ваша милост.

— Готов съм и във Върховния съд да отида!

— Престани вече, ваша милост…

— И кондемната ще получа, и безчестник ще го обявя, а после война, но вече с инфамис.

— Наздраве, ваша милост панове!

Но някои се смееха, а заедно с тях и пан Скшетуски, защото беше вече понаправил главата, а шляхтичът продължаваше да приказва наистина като глухар, който се опива от собствения си глас. За щастие, речта му беше прекъсната от друг шляхтич, който се приближи до него, дръпна го за ръкава и каза с напевен литовски акцент:

— Ваша милост пане Заглоба, запознай и мене с пан поручик Скшетуски… Запознай ме!