Читать «С огън и меч» онлайн - страница 11

— Обесен, ваша милост хоронжи, обесен, да не съм Чаплински, ако не е така, а ако още не е обесен, ще бъде. Сега, когато излезе хетманска заповед, нека само да ми падне в ръцете.

При тия думи той така удари с пестник по масата, че виното се разля от чашите.

— Не разливай виното, ваша милост! — рече пан Скшетуски. А Зачвилиховски го пресече:

— Но дали ще ти падне, ваша милост? Ами че той е избягал и никой не знае къде е.

— Никой ли не знае? Да не ми е името Чаплински, ако аз не зная! Ти, ваша милост пане хоронжи, познаваше Хведко. Тоя Хведко служи у него, но служи и при мене. Той ще бъде Юда за Хмела. Много може да се каже по тая работа. Хведко се е сближил с молойците на Хмелницки. Той е хитър човек. Знае му всяка крачка. Нае се да ми го достави жив или мъртъв и замина за степта малко преди Хмелницки. Знае къде трябва да го чака!… Ах, кучият му син проклет!

Като каза това, отново удари по масата.

— Не разливай виното, ваша милост! — повтори натъртено пан Скшетуски, който още от пръв поглед изпита някаква странна антипатия към тоя подстароста.

Шляхтичът почервеня, изпъкналите му очи блеснаха — смяташе, че го предизвикват — и погледна разгорещено към Скшетуски. Щом обаче видя мундира на хората на Вишньовецки, укроти се, защото, макар по онова време хоронжи Конецполски да беше в конфликт с княза, все пак Чигирин беше твърде близо до Лубни и беше опасно да се обижда човек с княжеска униформа.

А и князът си избираше такива хора, че всеки помисляше два пъти, преди да се заяде с някого от тях.

— Значи Хведко се е наел да докара Хмелницки на ваша милост? — попита отново Зачвилиховски.

— Хведко. И да не се казвам Чаплински, ако не ми го докара.

— А аз ти казвам, ваша милост, че няма да го докара. Хмелницки се е изтръгнал от засадата и е тръгнал за Сеч и това ще трябва още днес да бъде съобщено на краковския кастелан. С Хмелницки няма шега. С две думи, тоя има повече ум, по-силна ръка и по-голям късмет от ваша милост, който твърде много се палиш. Повтарям ти, ваша милост, че Хмелницки си е заминал най-спокойно, а ако не вярваш на мене, същото ще ти повтори тоя кавалер, който вчера го е видял в степта здрав и читав.

— Не може да бъде! Не може да бъде! — закрещя Чаплински и си заскуба косата.

— Нещо повече — добави Зачвилиховски, — ето тоя тук кавалер лично го е спасил и погубил слугите на ваша милост, но затова, въпреки писмата на великия хетман, не е виновен, защото се връща от мисия в Крим и за писмата не е знаел нищо, а като видял в степта човек, нападнат от разбойници, както е сметнал, притекъл му се на помощ. Бързам да уведомя ваша милост за това спасяване на Хмелницки, че току-виж довтасал със запорожците в твоята икономия, а изглежда ти не би му се радвал много. Прекалено се караше с него. Тю, дявол да го вземе.

Зачвилиховски също не обичаше Чаплински.

Чаплински скочи и чак занемя от гняв; лицето му съвсем почервеня, а очите му щяха да изхвръкнат. Застанал така пред Скшетуски, само ломотеше несвързано: