Читать «С огън и меч» онлайн - страница 10

На това пан Скшетуски отговори:

— Ех, че лисица! Прати ме той за зелен хайвер. Ами че нощес аз го срещнах в степта и го освободих от въжето!

Зачвилиховски чак се хвана за главата.

— За Бога, какво говориш, ваша милост? Това не може да бъде!

— Може да бъде, щом е било. Представи ми се за полковник при княз Доминик Заславски и каза, че отивал в Кудак, при пан Гроджицки, пратен от великия хетман, но това вече аз не вярвах, защото не пътуваше по вода, а се прокрадваше през степта.

— Той е хитър като Одисей! И къде го срещна, ваша милост?

— Край Омелник, от дясната страна на Днепър. Явно отиваше в Сеч.

— Искал е да избегне Кудак. Сега intelligo. Много хора ли имаше с него?

— Около четирийсет души. Но те дойдоха късно. Ако не бяха моите, слугите на старостата щяха да го удушат.

— Чакай, ваша милост. Това е важно нещо. Слугите на старостата ли, казваш?

— Така разправяше той.

— Откъде старостата е могъл да знае къде да го търси, когато тук, в града, всички си блъскат главата и не знаят къде се е дянал.

— Това и аз не мога да зная. Може пък и Хмелницки да е излъгал и обикновени разбойници да е обявил за слуги на старостата, та по тоя начин да излезе още по-онеправдан.

— Това е невъзможно. Но работата е много странна. Ваша милост, знаеш ли, че има хетмански писма, които заповядват Хмелницки да бъде заловен и in fundo задържан?

Поручикът не успя да отговори, защото в тоя момент в помещението влезе с голям шум някакъв шляхтич. Той затръшна веднъж и втори път вратата, погледна надменно насъбраните в механата и викна:

— Здравейте, ваша милост панове!

Той беше човек на около четирийсет години, нисък, с вид на сприхав човек и тая сприхавост още по-силно се подчертаваше от проницателните и подвижни очи, които бяха изпъкнали като сливи — очевидно много жив, буен и избухлив човек.

— Здравейте, ваша милост панове! — повтори той по-високо и по-остро, когато не му отговориха веднага.

— Здравей, здравей — обадиха се няколко гласа.

Това беше пан Чаплински, чигирински подстароста, доверен слуга на младия пан хоронжи Конецполски.

В Чигирин не го обичаха, защото беше много заядлив, все се съдеше с хората, беше отмъстителен, но и имаше високи покровители, та затова тоз-онзи му правеше политика.

Чаплински почиташе само Зачвилиховски, когото впрочем почитаха всички поради неговата сериозност, добродетели и мъжество. Затова, щом го видя, веднага се приближи до него и като се поклони доста гордо на Скшетуски, седна при тях с чашата си медовина.

— Ваша милост староста — попита го Зачвилиховски, — знаеш ли какво става с Хмелницки?