Читать «Огледален образ» онлайн - страница 208

Веднъж той се огледа по-дълго от обикновено. Не гледаше към нея, но тя беше сигурна, че е попаднала в полезрението му. След това той стана и се отдалечи с вестника и сувенирите в ръка. Това беше знак, че я е видял и няма да наблюдава повече. Щом той се отдалечи, Пеги се насочи към централната будка, купи английски и руски вестници и няколко списания и седна да чака влака, който тръгваше в полунощ.

Охраната на гарата не беше по-засилена от обикновено. Явно събитията в Москва и Украйна бяха привлекли основното внимание на милицията. Пеги се качи на влака без проблеми, след като показа паспорта и документите за напускане на страната на пропуска.

Влакът беше от модерните. Ярко осветен, с плюшени седалки, които бяха тесни, но меки, и позволяваха на пътниците да си мислят, че пътуват в разкош. Въпреки че Пеги не можеше да понася нито обкръжението си, нито смачкания червен и жълт плюш на седалките, лицето й не отразяваше нито неодобрение, нито напрежението от последните няколко часа. Едва когато се намери в тоалетната, която приличаше повече на самолетна, и заоглежда дрехите и тялото си за евентуални петна от кръвта на убитата от нея жена, тя си позволи да се отпусне за момент.

Облегна се върху стоманената мивка с ръце, затвори очи и каза с глас, по-тих от шепот:

— Не търсех отмъщение, но то все пак ми принадлежеше и сега съм доволна. — Тя се усмихна. — Ако в отвъдното важат обещанията, любов моя, аз ти обещавам, че ще се постарая да се държа добре, за да не отида там, накъдето вървях, а да дойда на мястото, където със сигурност ще намеря теб. И благодари на Волков… Онова, което направи за нас, сигурно ще го издигне до нозете на самия Бог.

На няколко пъти по време на пътуването Пеги се сблъска с редник Джордж, но двамата не си проговориха друго, освен „извинете“, когато се разминаваха по тесния коридор. Въпреки че успяха да се измъкнат от Русия, това не означаваше, че във влака няма шпиони, които може и да нямаха точното им описание, но щяха да гледат за двойки или да наблюдават пътниците. Затова Пеги прекара повечето време с група руски войници в едно от купетата и от време на време разменяше по някоя реплика с тях и дори позволи на единия да се понатисне до нея. Когато призори стигнаха във Финландия, тя даде на войника фалшив телефонен номер и адрес, докато минаваха заедно през митницата. Тук за Пеги беше достатъчно устното потвърждение, че не внася нищо, докато руските войници бяха подложени на митническа проверка.

Пеги и редник Джордж излязоха бързо на улицата, хванати под ръка. Англичанката присви очи от слънцето, което озаряваше с оранжевата си корона новия ден.

— Какво, по дяволите, се случи в музея? — попита Джордж.

Пеги се усмихна:

— Забравих, че ти не знаеш.

— Ами не знам. Когато онази шпионка се завтече подире ти аз останах пред картината „Оръдията на Навароне“.

— Направих се, че падам по стълбите — каза Пеги. — Когато жената се разкри, като се затича подире ми, се наложи да я спра. Използвах нейния пистолет, за да застрелям офицера от спецназ, който като че ли си мислеше, че въпреки няколкото куршума в тялото си пак може да ми извие вратлето. Не успя. След това имаше голяма бъркотия и аз просто се измъкнах.