Читать «Огледален образ» онлайн - страница 209
Том Клэнси
— Никога няма да направят филм за живота ти. Никой няма да повярва на това, което ми казваш.
— Животът винаги е по-интересен от филмите. Затова те обикновено представят героите си като титани.
Двамата заговориха за вероятните си планове за отпътуване. Джордж каза, че няма да вземе следващия полет, а Пеги заяви, че не знае как или кога ще замине от Хелзинки и точно сега й се иска просто да ходи, да усеща слънцето върху лицето си и да избягва затворените пространства, които биха й напомняли за миниподводницата, за задната седалка на колата или за претъпкания влак.
Двамата се спряха пред финландския национален театър. Спогледаха се с топли усмивки.
— Признавам си, че сгреших — каза Пеги. — Не мислех, че ще успееш.
— Благодаря — отвърна Джордж. — Приятно ми е да го чуя от някой с толкова по-голям опит и толкова по-възрастен.
Пеги беше изкушена да го повали по гръб, така както беше направила, когато се срещнаха за първи път. Но вместо това просто му подаде ръка.
— Лице на ангел и душа на дявол. Това е хубава комбинация и ти отива. Надявам се да се срещнем отново.
— Разбрахме се — усмихна се той.
Тя започна да се обръща настрани и спря.
— Когато го видиш — каза тя, — онзи тип, който неохотно ми позволи да се присъединя към вас, благодари му.
— Шефът на групата ли? — попита Джордж.
— Не. Майк. Той ми даде възможност да си възвърна част от загубеното.
— Ще му кажа — обеща Джордж.
Като се обърна към слънцето като мушица към пламък, Пеги се насочи надолу по пустата улица.
77.
Среднощният дъжд бе измокрил пистата на военновъздушната база „Довър“ в Делауер. Влагата и мъглата отразяваха настроението на малката група, която се бе събрала да посрещне транспортния самолет С-141. Застанали до неподвижния почетен караул, Пол Худ, Майк Роджърс, Мелиса Скуайърс и синът на подполковника Били бяха като едно сърце, а това сърце кървеше…
Когато пристигнаха в лимузината, следваща катафалката, Роджърс си мислеше, че заради Били трябва да остане спокоен… Но сега разбра, че това не само е неестествено, но и му е невъзможно. Щом се отвори вратата на самолета и се появи обвитият в знаме ковчег, сълзите затоплиха бузите на Роджърс и той се почувства също такова момче като Били. Изпаднало в скръб и нужда за нежност и съчувствие, които никой не може да му даде. Генералът застана мирно, като се мъчеше да издържи твърдо на хлипанията, които чуваше от лявата си страна от вдовицата и сина на подполковник Скуайърс. Беше благодарен, когато Худ се приближи отдясно и застана зад двамата, а вятърът леко развяваше полите на шлифера му. Той постави ръцете си върху раменете им, готов да им помогне с думи, подкрепа или да им вдъхне малко сила, ако необходимо.
