Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 30

Стоун намери търсения адрес. Портиерът му отвори входната врата. Зад портиерската масичка във входа имаше двама униформени. Стоун забеляза, че сакото на пониския от двамата му беше възтясно и под лявата мишница имаше подозрителна подутина.

— Кажете, господине — обади се по-възрастният, който определено изглеждаше напрегнат.

— Казвам се Барингтън — каза Стоун. — Идвам при госпожица Бъкминстър.

Мъжът вдигна слушалката на домофона, уведоми за пристигането на Стоун и после му каза, че може да се качи горе.

Стоун веднага позна мъжа в асансьора:

— Добър вечер, Анди — каза му, след като вратата се отвори, — Тази униформа ти отива.

— Благодаря много — отвърна Андерсън. — Дали пък няма да направя кариера, ако си сменя професията?

— Мик къде е?

— Отвън на улицата — сигурно си похапва кнедлички.

— Не бих се учудил, ако е така.

— Мислиш ли, че оня тип те е проследил?

— Ако е успял да го направи, значи много го бива. Аз не можах да го забележа.

— Дано да е успял. Много ми се ще да го спипаме.

— От твоите уста в Божиите уши.

— Готово, стигнахме най-горе, на шестнадесетия етаж.

Вратите на асансьора се отвориха и Стоун пристъпи в малкото антре.

— Внимавай, Анди — каза и натисна звънеца.

12

Отвори му облечен в черен костюм иконом.

— Добър вечер, господин Барингтън — приветства го той. — Аз съм Уилям. Моля да ме последвате. — Преведе го през една дълга галерия с хубави картини, след което го въведе в просторна и красиво обзаведена всекидневна. — Седнете, моля — каза Уилям.

— Госпожица Бъкминстър е в кухнята, след миг ще се присъедини към вас. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

Стоун му подаде пазарската чанта.

— Тук има изстудена бутилка шампанско и една бутилка червено вино. Ще ви помоля да отворите бутилката червено, за да подиша, а за нас да донесете шампанското и чаши.

— Веднага, господин Барингтън — поклони се Уилям, пое чантата и се запъти към кухнята.

Стоун бавно разгледа картините. За първи път в живота си виждаше такава богата колекция в частен дом.

Голяма картина на Моне с водни лилии заемаше по-голямата част от едната стена. Подредени в редици картини с по-малки размери покриваха почти изцяло другите стени. Стоун разпозна произведения на Пикасо, Мане, Брак, Дейвид Хъкни и Люсиен Фройд. „Божичко — не се сдържа и промърмори гласно Стоун. — Не бих искал да отговарям за застраховката им.“ Една картина досами камината прикова погледа му и той откри в нея познатата от детството му творба на собствената му майка „Парк Вашингтон скуеър“. Остана дълго пред нея, запленен от майсторството на четката и играта на светлините. „Тук си в добра компания, майко“ — каза пак сам на себе си.

— Стоун!

Обърна се и видя идващата с протегнати към него ръце Сара Бъкминстър. Беше облечена в семпъл панталон и копринена блуза. Стоун я прегъна и целуна. Тя го отдалечи малко от себе си и го огледа.

— Боже мили, с годините си станал по-хубав.

Стоун се смути:

— А ти — още по-красива.