Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 31

Тя се обърна с лице към картината на Матилда Стоун и закачливо му смигна:

— Знаех си, че ще я откриеш веднага.

— Да ти кажа, за последен път съм я виждал… знам ли, да съм бил единадесет-дванадесетгодишен. — Направи широк жест с ръка и попита: — И кой притежава всичко това?

— Джек и Хилъри Бийкън — отговори Сара. — Той е изпълнителен директор на компанията за безжични телефони „Селтел“. Известна ли ти е?

Стоун кимна утвърдително.

— Всъщност дори използвам техни апарати и съм много доволен от качеството им.

— Притежават една от най-добрите частни колекции живопис в Америка. Не си мисли, че си видял всичко — имат още неща в този огромен апартамент от седемнадесет стаи, а и доста картини са дадени под наем на разни музеи.

— Поразяващо!

В този момент Уилям внесе върху поднос бутилката „Круг“, два изящни бокала за шампанско, малко сандвичи и още нещо, загърнато в салфетка.

— Ела да поседнем — покани го Сара и го привлече към дивана пред веселия огън на откритата камина.

Уилям наля шампанско в чашите и кимна с глава към салфетката върху подноса:

— Предполагам, че е ваш, господин Барингтън?

Стоун трепна.

— Може би това е нещо за мен? — усмихна се Сара.

— Опасявам се, че грешиш — отвърна Стоун. — Шампанското е за теб.

— Уилям — каза Сара, — двамата с Марта сте свободни. По-нататък ние с господин Барингтън ще се справим сами.

— Ако имате нужда от нас, позвънете ни, госпожице Бъкминстър — поклони се Уилям.

— Не бих си позволила, чувствайте се свободни с Марта.

— Благодаря ви, госпожице. Лека нощ. Лека нощ и на вас, господин Барингтън.

— Лека нощ, Уилям, благодаря за… — кимна Стоун към салфетката от подноса.

Икономът излезе и ги остави насаме.

— Така, умирам от любопитство да разбера какво се крие под салфетката — каза Сара.

— Изпаднах в доста неловко положение — отговори Стоун. — Просто забравих, че го оставих в чантата при виното.

Сара придърпа подноса към себе си и започна да развива плата — О, Боже! — възкликна стресната при вида на оръжието. — Със същия успех можеше да използваш и някоя гърмяща змия. — Хвана с два пръста пистолета за дулото и го подаде на Стоун. — Скрий го някъде.

Стоун го пое и го затъкна в колана зад гърба си.

— Спомням си, че и преди ходеше въоръжен, Стоун, но тогава беше полицай. Сега обаче за какво ти е?

— Боя се, че попаднах в доста деликатно положение — отговори Стоун.

— Заради някой ревнив съпруг ли?

— Нищо подобно. Помниш ли Дино?

— Че как мога да забравя този страшен малък мъж?

— Преди доста години ние с Дино арестувахме и пратихме зад решетките един убиец, който сега явно е решил да ни го върне тъпкано.

— И кой е този тип?

— Всъщност, не сме сигурни. Знаем само, че той… напада наши близки.

— Поради тази причина ли не дойде в ресторанта?

— Точно така. Толкова се зарадвах, когато ми се обади, че съвсем забравих, че трябва да внимавам с кого се срещам. Тази история започна съвсем наскоро и все още не съм свикнал с мисълта, че не бива да излагам и на най-малката опасност други хора.

— Е, това вече е наистина много интересно, нали?

— Нямам никакво желание да става прекалено интересно.