Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 28

— Моля ви да се снишите на седалката и да останете така, докато детектив Андерсън не ви каже да се изправите.

Джоан се засмя.

— Нищо по-странно не ми се беше случвало.

— Правим го заради вашата сигурност, повярвайте ми.

Благодаря ви, че дойдохте да ми помогнете. Аз ще ви се обадя, когато нещата се оправят. — После затвори вратата и даде знак на Андерсън. — Тръгвайте! — Колата потегли към улицата и Стоун веднага спусна вратата на гаража.

На връщане към кухнята се досети, че има насрочена среща за обяд, която не би и помислил да отмени.

11

Стоун изчака да стане 12.30 и се обади на Алекс фон Бидер, един от собствениците на „Четирите сезона“.

— Здравей Алекс, Стоун Барингтън се обажда.

— Добро утро, Стоун. Резервация за обяд ли искаш?

— Да. Имам уговорка за 13 ч. С една млада дама — Сара Бъкминстър се казва.

— Художничката ли?

— Именно.

— Много е добра, имам две нейни картини.

— Бива си я. Проблемът обаче е, че съм възпрепятстван да дойда. Затова ще ти бъда много благодарен, ако я настаниш до някой интересен посетител, за да и бъде забавно…

Фон Бидер се засмя:

— Разбира се.

— Моля те и да й дадеш моя телефонен номер с молба да ми се обади.

— Разбира се.

— Тя си пада по шампанското, сервирай й половин бутилка добро шампанско. Запиши го на моята сметка.

— Ще се погрижа за всичко, не се безпокой.

Стоун му благодари и затвори телефона. Стомахът му стържеше. Ядосваше се, че провали обяда.

Тъкмо си похапваше сандвич с шунка, когато телефонът иззвъня.

— Ало.

— Сара е. Разбирам, че ме караш да те чакам.

— Ужасно съжалявам. Вярвай ми, нямах търпение да обядвам с теб, но ме сполетя нещо… крайно неприятно.

— Значи какво, сама ли трябва да се справя с бутилката „Вьов-Клико“?

— Боя се, че засега не виждам друга възможност.

— След обяда мога ли да дойда при теб?

— Не, не прави това в никакъв случай.

— Какво ще кажеш за вечеря?

Той се подвоуми.

— Къде си отседнала?

— Едни приятели ми оставиха на разположение апартамента си. Заминаха на пътешествие в Европа.

Стоун се замисли за тази възможност.

— Нали не си затворил телефона?

— Не, извинявай, обмислям нещо.

— Чак толкова ли ти е трудно да решиш, Стоун?

— Не, разбира се. Умирам да те видя. Само че…

— Какво?

— Не трябва да ни виждат заедно.

— Стоун, ти да не си се оженил междувременно?

— Ами, нищо подобно.

— С някой друг ли живееш?

— Не. Просто съм попаднал в много трудно положение и не искам да те въвличам и теб.

— Тогава, какво ще кажеш за една приготвена от мен вечеря. Доста добре се научих да готвя в Италия.

— Сигурна ли си, че това няма да те затрудни?

— Ни най-малко — засмя се тя и му продиктува адреса си.

— Аз какво да донеса?

— Можеш да се погрижиш за виното.

— Бяло или червено?

— Червено. Италианско, нещо солидно.

— За колко часа?

— Осем часа, става ли?

— Добре, нека да е в осем. Още веднъж — моля за прошка.

— Ще ти дам възможност да се реабилитираш — каза тя и затвори телефона.