Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 29

Стоун се обади на Дино.

— Бакети слуша.

— Стоун се обажда. Дино, имам идея.

— Да?

— Този тип хич не е глупав, явно ме следи и е разкрил твоите хора, които наблюдават къщата ми.

— Съгласен съм с теб.

— Спомняш ли си Сара Бъкминстър?

— Англичанката, с която ходеше ли? Естествено. Само че тя не беше ли отпътувала за чужбина, за да се отърве от теб?

— Върна се и се разбрахме да вечеряме при нея. Тя разполага с апартамента на свои приятели — в квартала Севънтис, на Пето авеню. В осем часа трябва да отида там.

— Ще проверя дали някой не те следи.

— Не, той ще очаква да направим именно това. Затова е по-добре да поставиш твои хора в блока — един отвън на улицата и един във фоайето при портиера. Ако някой ме проследи, той няма, да знае в кой апартамент отивам и ще се принуди или да разпитва портиера, или да се навърта наоколо и да ме чака да изляза. И в двата случая може да ни излезе късметът да го спипаме.

— Дай ми точния адрес.

Стоун му го продиктува.

— Добре. Обади ми се веднага щом стигнеш там.

— Как са Мери Ан и Бен?

— Отидоха в къщата на баща й в Бруклин; един от неговите хора всеки ден води Бен на училище и го връща обратно.

— Ясно, те поне са в безопасност.

— Така е, бих искал да го видя тоя тип как ще се справи с хората на тъста ми. Обади се довечера.

Стоун затвори телефона и се зае отново със сандвича си.

В късния следобед Стоун слезе в мазето. Спря се на бутилка „Маси Амероне“91 като най-добре отговаряща на вкуса на Сара, след което прегледа рафтовете с най-специалните вина. Откри скътаната за особени случаи бутилка „Круг“ 66 и се върна в кухнята, за да я изстуди в лед. В 19.30 часа уви двете бутилки в салфетки и ги сложи в малка пазарска чанта. Облече се с бежови панталони на райе, кашмирено поло и леко сако от туид, обу меки мокасини. Извади от чекмеджето на тоалетката 9-милиметров автоматичен пистолет, сложи го при бутилките и го покри добре със салфетки, след което взе чантата и излезе от апартамента.

На улицата се огледа внимателно и в двете посоки.

Видя само неколцина минувачи до пресечката, разпозна двамата полицаи в паркирания на отсрещната страна на улицата обикновен седан. Стигна пеша до Трето авеню и там махна с ръка на едно такси; през цялото това време се озърташе да види дали не го следят. Правеше всичко, което престъпникът би очаквал от него да прави.

Качи се в таксито и каза на шофьора:

— Вижте какво искам от вас: отначало завийте надясно по Петдесет и девета улица, прекосете моста, после направете обратен завой и отново минете по моста, после поемете по Първо авеню до Седемдесет и девета, по нея до Пето авеню, а там ще ви кажа какво следва. Ако не ми задавате въпроси защо искам това, ще получите десетачка отгоре.

Шофьорът сви разбиращо рамене, затвори с длан устата си, след което — направо да не повярваш, изпълни съвсем точно указанията на Стоун. На Пето авеню Стоун го помоли да спре една пресечка преди блока на Сара, щедро възнагради шофьора и с пазарската чанта в ръка, безгрижно пресече булеварда. Движението към центъра беше доста натоварено, по тротоара имаше много хора. Не би могъл да попречи на когото и да било да го проследи.