Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 32

— Нали не смяташ, че ме излагаш на опасност, като вечеряш с мен?

— Бях достатъчно предпазлив да не се оставя да ме проследят, а освен това, във входа на блока има полицаи. Един от тях обслужва асансьора.

Сара прихна да се смее.

— Наистина е забавно. Трябва да ти призная, че никога досега не ми бяха сервирали шампанско с пистолет — каза тя и отпи от чашата. — А виното е наистина превъзходно. — Наведе се към него, целуна го и добави: — Както и ти, впрочем.

— Кога се върна?

— Вчера, все още не мога да се оправя напълно от часовата разлика. Пътувах през Лондон и се отбих за няколко дни при нашите.

— И кога имаш намерение да се връщаш в Тоскана?

— Не съм решила. Върнах се тук, за да покажа работите си — през следващата седмица откривам изложба, която включва всичките ми произведения от последните шест години.

— Нямам търпение да ги видя — вметна Стоун.

— Ще ти ги покажа преди откриването, обещавам ти.

Така, вече знаеш, че през всичките тези години се бях уединила в Тоскана и работех. Разкажи ми ти какво прави през това време.

— Добре, съвсем накратко. Само ми припомни с какво се занимавах, когато се разделихме.

— Май все още беше в полицията, макар да бях чула, че си напуснал. Спомням си, че тогава наследи онази приятна стара къща от една твоя леля. Ако не се лъжа, беше започнал да си я ремонтираш сам.

— О, да, страхотната ми леля. Така е, с една полицейска заплата не можех да си позволя да наема хора за ремонта.

— Освен това, тогава се възстановяваше след раняване.

— Точно така.

— Къде те бяха простреляли?

— В коляното.

— Е, не е било на много опасно място, значи.

Стоун се засмя.

— И така, напуснах полицията с пълна пенсия за инвалидност. В интерес на истината ме принудиха да го направя… Не бях се справил по най-добрия начин с едно разследване и някой беше решил да не им се мотая повече там.

— И без друго си беше един доста невъзможен полицай — през смях каза Сара.

— Точно така смятаха и в управлението на полицията на Ню Йорк.

— И след това какво? Привърза се към луксозния живот ли?

— Нали бях завършил право, налегнах си парцалите да зубря и взех изпита за адвокатската колегия. Сега съм юридически съветник на „Удман и Уелд“.

— Фирмата ми звучи познато, изглежда е доста престижна. А какво означава всъщност съветник?

— Означава, че аз поемам най-деликатните проблеми на техните клиенти. Не работя в кантората на фирмата, имам си собствен офис.

— Звучи доста привлекателно.

— Понякога наистина е така.

— Това означава ли, че печелиш добре?

— Дори повече, отколкото съм си мечтал някога. Завърших ремонта и обзавеждането на къщата. Бих могъл да кажа, че почти се къпя в лукс.

— Сега се обличаш много по-добре — присви очи Сара, поглаждайки сакото му.

— Ще ми се да мисля, че съм станал по-добър във всичко.

— Това ще го проверим — изкиска се гърлено тя. — Ела сега в кухнята да ме гледаш как готвя.

— С удоволствие — отвърна. — Само че мога ли преди това да се обадя по телефона? Обещах на Дино да му звънна.

— Разбира се — каза Сара и посочи с ръка. — Телефонът е там.

Стоун отиде до апарата и набра номера на Дино. Отговори му телефонният секретар и той остави съобщение: „Дино, обажда се Стоун. В апартамента на Сара съм — и повтори номера на телефона. — Долу всичко изглежда нормално. Андерсън обслужва асансьора. Звънни ми само в случай че има нещо важно.“