Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 15

Дино се прицели и стреля два пъти. В горния десен ъгъл на отсрещния прозорец се появиха две дупки.

— Привлече вниманието му — каза Стоун.

Мъжът изглежда не обърна никакво внимание на факта, че някой го наблюдава. Резна напреко с ножа изпънатото гърло на жената и кръвта шурна по голото тяло. Тя се свлече надолу, но мъжът продължаваше да дърпа нагоре главата й, за да разтваря раната на гръкляна.

— Пусни я или ще те застрелям на място, копеле! — изкрещя Дино.

Мъжът не се подчини, а заотстъпва назад, без да пуска жената, държеше тялото й като щит пред себе си.

След още няколко крачки я пусна и изчезна от стаята.

— Звъни веднага на 911! — викна Дино и навлече палтото си. — Аз отивам отсреща. Знаеш ли адреса й?

— Не зная номера на апартамента, ще трябва да го налучкаш — рече Стоун и вдигна слушалката на телефона.

— Остани тук и внимавай да не напусне къщата през градината — каза Дино и изтича към вратата.

— Дино! — спря го Стоун.

— Какво има?

— Познавам този тип — каза Стоун. — Зная кой е убиецът.

— После — махна с ръка Дино и изчезна надолу по стълбите.

Стоун съобщи за убийството, после взе от едно заключено чекмедже пистолета си и застана да наблюдава задния вход на отсрещната къща. Надяваше се, че ще има възможност да стреля по престъпника. След около две минути съзря Дино и един униформен полицай в спалнята на жената. Дино му даваше някакви наставления, после униформеният изчезна от стаята. Дино посегна към телефона и набра някакъв номер.

Стоун забеляза, че неговият телефон мига, и вдигна слушалката:

— Дино?

— Ела тук — каза Дино и затвори.

Стоун затъкна пистолета в колана си, грабна палтото и излетя от апартамента.

6

Докато тичаше към отсрещната страна на квартала, Стоун внимателно оглеждаше всеки срещнат, надявайки се да съзре престъпника със ситно къдравата коса. Не беше никакъв проблем да открие къщата — пред нея вече бяха паркирани в две редици черно-бели полицейски коли с мигащи светлини. Униформен полицай охраняваше входа. Стоун му показа картата си на полицай в оставка и получи разрешение да влезе.

По пощенските кутии във входното антре разбра, че къщата е била разделена на отделни апартаменти. Видя отворената врата на партерния апартамент и забърза нататък. В коридора пазеха двама униформени полицаи.

— Лейтенант Бакети горе ли е? — попита Стоун, размахвайки картата си.

— Да — отвърна единият полицай.

Стоун изтича нагоре по стълбите. Посрещнаха го още един униформен и двамата цивилни детективи, с които се беше сблъскал в апартамента на Сюзан Бийн — Анди Андерсън и Майкъл Кели.

— Ти какво търсиш тук? — строго го попита Кели.

Без да му обръща внимание, Стоун продължи към вътрешността на къщата. Озова се на горния етаж на един приятно обзаведен мезонет. Прекоси коридора към спалнята и се натъкна на непокритото с нищо тяло на жената — кожата й беше тебеширено бяла, на гърлото й зееше рана.

— Картината е почти същата като при Сюзан Бийн — каза Дино, вдигайки поглед към Стоун. — Престъпникът е десняк, раната е много дълбока, нанесена е отляво надясно.

— Успяхте ли да го хванете? — попита Стоун. — Не се появи от задната страна на къщата, нито пък го видях по пътя си насам.