Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 13

— Кой е?

— Дино.

— Качвай се, аз съм в кабинета — каза Стоун и натисна копчето, с което се отваряше входната врата.

Дино се появи след малко, съблече сакото си и го хвърли върху дивана… — Здравей. Искаш ли чаша чай?

— Искам чаша скоч — натърти Дино.

— Сипи си.

Дино отвори скритото зад ламперията малко барче, приготви си чаша уиски с лед и се настани на креслото до Стоун.

— Няма ли да светнем? — попита Дино.

— Здрачът ми е приятен — отвърна Стоун, — нека да поседим малко така.

— Сега как се чувстваш?

— Като човек, когото са нашибали здравата с бейзболна бухалка.

— Ходи ли до болницата?

— Да, наистина беше Алма. Извинявай, забравих да ти се обадя и да ти кажа.

— Някакъв гражданин е намерил дамската й чанта, захвърлена в кофа за боклук на няколко пресечки от тук. В нея има над стотина долара и кредитни карти.

— Нищо ли не е взето?

— Можем само да гадаем.

— Изглежда безсмислено.

— Зная.

— Беше много жизнерадостен човек — произнесе замислено Стоун. — Дори и в дните, когато ме сполитаха куп неприятности, тя приемаше нещата много спокойно и винаги успяваше да ми вдъхне кураж, да ме ободри.

— Много приятна жена беше — съгласи се Дино. — Винаги съм я харесвал.

Седяха смълчани и наблюдаваха как тъмата поглъщаше градината и се запалваха светлините на къщите зад нея, от другата страна на залива Търтъл бей.

— Стоун — обади се по едно време Дино.

— Да?

— Виждаш ли някаква връзка между двете убийства?

— Знаеш ли, и аз разсъждавах върху този въпрос.

Май съм единствената връзка помежду им.

— И на мен ми хрумна това — каза Дино. — Хайде да поразмислим — има ли ти някой такъв зъб, че да е готов да убива твои познати?

— Не се сещам за подобен човек.

— Нито пък аз.

— Не е възможно да са свързани — каза Стоун. — Просто става дума за ужасно, случайно съвпадение.

— Мисля, че си прав, но съм длъжен да взема предвид и другата възможност.

— Зная.

— Това винаги тегне като дамоклев меч върху всяко настоящо или бивше ченге.

— Кое?

— Другата възможност — отвърна Дино с тежка въздишка. — Мисълта, че някой, когото си пипнал и пратил зад решетките, ще се върне да те преследва, да ти го върне тъпкано. Това според мен е най-големият кошмар на всяко ченге. След страха да не бъде убит при изпълнение на служебния дълг, разбира се.

— Не бях се замислял върху това досега.

— За какво си говорихте със Сюзан Бийн снощи, Стоун? Досега не стана дума за разговора ви.

— Обичайните приказки по време на първа среща — отговори Стоун. — Какво работиш? Откъде си? Ей такива неща. Не изглеждаше да е във възторг от работата си.

— Защо така?

— Каза ми, че мисли да напусне работата си в Окръжна прокуратура.

— На мен пък Мартин Бруъм ми каза снощи, че имало добри възможности да се издигне, да направи кариера.

— Същото ми спомена и тя, но май кариерата нямаше особено значение за нея. Струва ми се, че беше сериозно разочарована от системата, не й харесваше начинът, по който е била принудена да работи.