Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 14

— Какво по-точно имаш предвид?

— Не зная, просто тя каза така. Нямахме време да навлезем в подробности. Нали знаеш как става с идеалистично настроените хора, Дино — доста от тях не могат да се примирят с нещата, които виждат отвътре в системата. Трябва да си доста дебелокож, за да не ти прави впечатление всеки ден.

— Да, и на мен в началото ми беше много терсене.

— На теб? Странно.

— Какво? Ти да не мислиш, че винаги съм бил такъв, какъвто ме виждаш сега — честен, твърд, но и циничен полицай? И аз, също като теб, трябваше да си изградя защита срещу мръсотията.

— Е, нека да е така, както казваш.

Отвъд градината светнаха прозорците на къщата точно срещу дома на Стоун. През широкия прозорец видяха, че в стаята влиза жена, облечена в строг делови костюм.

— Наблюдавай това, Дино — сръга го Стоун.

— Какво да наблюдавам?

— Жената от отсрещната къща.

— Защо?

— Така, наблюдавай я. Сигурен съм, че ще ти бъде интересно.

Дино видя как високата жена с дълга червена коса започна да се съблича.

— Прав си — съгласи се, — наистина е интересно.

— Гледай, гледай — каза му Стоун.

Жената грижливо окачи костюма си, после свали комбинезона, разкопча сутиена, освободи се от чорапогащите и бикините, след което постави съблеченото си бельо в кош за пране. Голото й тяло беше слабо, но стройно и красиво, с високи и твърди гърди.

— Охо — възхитен възкликна Дино.

— Бива си я, а?

Жената отвори един килер, извади оттам прахосмукачка, включи я в мрежата и се залови да почиства стаята.

— Какво прави, по дяволите? — попита Дино.

— Почиства. Това се повтаря два-три пъти седмично — връща се от работа, съблича се чисто гола и почиства спалнята си с прахосмукачка. После изчезва от погледа за малко — предполагам, че чисти и останалите стаи в апартамента. След време се връща в спалнята, прибира на място прахосмукачката и отново изчезва. Понякога леко ми маха с ръка.

— Искаш да кажеш, че знае, че я гледаш ли?

— Ами според мен поне половината от съседите я гледат — каза Стоун.

Дино рязко се изправи в креслото.

— Я виж там — гласът му беше напрегнат.

— Това правя, гледам я — отвърна Стоун.

— Не става дума за нея, там има някакъв тип.

— Къде?

— До вратата на стаята.

Стоун се взря и видя, че Дино има право: в полумрака под касата на вратата се таеше тъмна фигура.

— Може да е приятелят й.

— Не, виж го само как стои. Изглежда тя не си дава сметка за присъствието му.

— Да, тя не го вижда, а шумът от прахосмукачката сигурно й е попречил да го чуе.

Жената продължаваше да чисти, обърната с лице към прозореца. Мъжът излезе от сянката и направи няколко крачки към нея. Беше нисък и слаб, с гъста ситно къдрава коса — почти като на африканец, но иначе беше бял.

— По дяволите — изпъшка Дино, — държи нож в ръката си.

Сега и Стоун забеляза оръжието. Мъжът приближи зад жената, хвана я с ръка през гърлото, издърпа я рязко назад и повдигна нагоре брадичката й.

Дино скочи от креслото, отвори широко прозореца, извади пистолета от кобура и изкрещя:

— Да не си посмял, копеле!

Стоун остана прикован към креслото. Мъжът отсреща гледаше право към тях.