Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 17

— Също като този престъпник, така изглеждаше.

Дино отново се зае с телефона.

— Обажда се Бакети. Намерете досието на Хърбърт Мителдорфер — и продиктува името буква по буква. — Преди единадесет-дванадесет години е бил осъден за убийство. Докладвайте ми в кой затвор е бил изпратен и какво е положението му в момента. Няма да затварям, чакам на телефона. — После погледна към Стоун. — Обзалагам се, че са го пуснали миналата седмица.

— Не бих се учудил — каза Стоун.

— Спомняш ли си нещо повече за този тип? — попита Дино.

— Не особено. Не беше много едър; бих казал, че беше дълбоко разстроен, на ръба на психясването.

— Добре де, но какво, по дяволите, ще има против теб?

— Не си ли спомняш, че аз го арестувах?

— Да, но нали бяхме заедно; а той не е тръгнал да убива мои познати засега.

— Засега — натърти Стоун.

Дино помръкна.

— Господи!

Стоун промърмори нещо под носа си.

— Какво каза?

— Най-лошите страхове се сбъдват, превръщат се в кошмар наяве, това казах.

7

Дино караше с малко над сто и шестдесет километра в час по магистралата, която пресичаше Ню Йорк, когато видя в огледалото за обратно виждане мигащите светлини на полицейската кола. Стоун си помисли, че Дино всеки път кара така, сякаш току-що е откраднал автомобила. — Ах, дяволите да го вземат — изпъшка Дино. Бръкна в жабката за сигналната светлина, закрепи я на покрива и я включи в гнездото на запалката. Пътният полицай забеляза сигналите от колата на Дино и изключи своите.

Бакети удари рязко спирачки и едва не се блъсна в следващия го автомобил, след което спря на ситния чакъл по банкета.

— Дино — ядоса се Стоун, — по тази магистрала ограничението е 110 км в час. Толкова ли не можеш да караш с около сто и двадесет, като нормален човек?

— Като теб например, дето никога не караш бързо — озъби се Дино.

Зад страничното стъкло откъм шофьора се появи пълното лице на младия полицай.

— Ти пък какво искаш? — попита весело Дино, показвайки служебната си карта.

— Искам шофьорската ви книжка и талона — доста сухо отвърна полицаят.

— В момента виждаш единствения документ, който можеш да се надяваш, че ще ти покажа — каза Дино. — Ако можеш да четеш, ще разбереш, че съм лейтенант от полицията на Ню Йорк. В момента отивам по служебна задача в затвора „Синг Синг“.

— Покажете си шофьорската книжка и талона и не ме карайте да повтарям — процеди полицаят през зъби.

Дино бръкна в страничния си джоб за мобилния телефон, като с това си движение принуди полицая да отскочи назад и да посегне за пистолета си.

— Виж какво ще ти кажа — изрече бавно Дино, — сега ще се обадим на полковник Джо О’Брайън в управлението в Поукипси и ще го уведомим, че конният полицай — той хвърли поглед към идентификационната карта на младежа — Варковски се държи на магистралата като начинаещ задник и възпрепятства провеждането на разследване на тройно убийство. — Докато говореше, започна да натиска бутоните на телефона.

— Добре де, добре — вдигна ръце полицаят. — Обаче карайте по-бавно, става ли?