Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 12

— Неприемливо предложение — каза Стоун, който вече си беше избрал стратегия на поведение, в случай на предложение от тяхна страна. — Аз съм готов за процеса. — „Всъщност нямам абсолютно никаква готовност за това“ — помисли си Стоун. — Ще предам предложението на клиентката ми, заедно с настойчивата ми молба да не го приема.

Мадокс въздъхна тежко.

— Какво би ви задоволило, Стоун? Кажи ми някаква приемлива за вас сума, ще я съобщя на моя клиент.

— Ще ви струва един милион долара, плюс триста хиляди за адвокатски хонорар. Това е сметката, Франк.

Не си прави труда да ми предлагаш нещо компромисно, ще се видим утре в съда.

— Почакай малко, Стоун, не затваряй — каза Мадокс и превключи линията.

Стоун зачака, очевидно Франк разговаряше с клиента си.

— Разбрахме се — дочу след малко гласа на адвоката в слушалката.

— Държа да получа чек от вас до края на работното време днес — каза Стоун. — Докато парите не бъдат преведени, няма да отменям утрешното съдебно заседание.

— Мисля, че мога да го уредя — съгласи се Мадокс. — Ще ти изпратят чека в офиса днес следобед.

— Изпрати го на Бил Егърс от „Удман и Уелд“ — рече Стоун, — защото ще отсъствам днес, а и секретарката ми няма да я има в офиса.

— Добре, ще приложа всички необходими документи — приключи разговора Мадокс и затвори.

Стоун се обади в „Удман и Уелд“ и помоли да го свържат с Бил Егърс — неговия партньор.

— Бил Егърс слуша.

— Здравей, Бил, Стоун се обажда.

— Добро утро, Стоун. Ще ходиш ли на делото утре?

— Не, те току-що приеха да изплатят един милион обезщетение плюс моя хонорар. Ще изпратят чека до теб днес следобед. Бъди така добър да уведомиш клиентката за постигнатото споразумение. Бих й се обадил лично, но днешният ден ми е направо кошмарен.

— Разбира се, ще й се обадя. Това е страхотно споразумение! Какво се случило при теб?

— Снощи, след работа, Алма е била нападната на улицата. Починала е тази сутрин.

— О, Господи! Много съжалявам, Стоун, зная, че бяхте много близки с нея.

— Така е. Потресен съм. Мисля да изключа телефоните тук и да се махна.

— Точно така, направи го. Искаш ли да ти намеря човек, за да ти върши секретарската работа? Мога да говоря с началника на нашия личен състав.

— Благодаря ти, ще ти бъда задължен — съгласи се Стоун. — Но не я изпращай тук днес.

— Добре. Още веднъж — много съжалявам, Стоун. Приемай нещата по-спокойно.

— Благодаря ти, Бил — каза Стоун и затвори телефона. Вместо да бъде окрилен от постигнатото споразумение, той се усещаше силно потиснат. За дванадесет часа бяха убити две негови познати, на едната от които държеше особено много. Придърпа телефонния секретар и записа ново съобщение: „Аз съм Стоун Барингтън. Днес няма да бъда в офиса. Ако ми оставите съобщение, ще ви се обадя утре.“

Изкачи се с тежка стъпка до жилището си, изключи телефоните и рухна изнемощял на леглото.

5

Стоун се събуди по здрач. Облече се с панталони в защитен цвят, риза и мокасини, след което отиде в кухненския бокс и си приготви чай с пълна лъжица мед. Слезе с чашата в ръка в кабинета си на долния етаж и се настани в едно от креслата, обърнати към градината. Чу звънеца от входната врата и се протегна към домофона до креслото.