Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 11

Стоун се приготви набързо, даде изцапаните си с кръв дрехи на домашната прислужничка да ги занесе на химическо чистене, после взе такси до болницата „Ленъкс хил“ и застана пред гишето за информация.

— Аз съм Стоун Барингтън — каза на жената зад бюрото. — Тази сутрин ми се обадиха от полицията да проверя за една жена, чието описание отговаря на секретарката ми. Постъпила е снощи във вашата болница, с рана на главата.

— Моля да изчакате минутка — отвърна жената и проведе кратък разговор. — Сега ще слезе доктор Томпсън.

Моля, седнете и го изчакайте.

Стоун продължи да крачи нервно, докато докторът се появи след около пет минути. Ръкуваха се и Стоун каза:

— Бих искал да видя ранената жена с неизяснена самоличност, която е постъпила снощи при вас. Не е изключено да е моята секретарка Алма Ходжс.

— Опишете ми я — помоли докторът.

— Към 173 см на ръст и около 63 кг, петдесетгодишна, с леко посребрени черни коси. Беше облечена с раиран костюм.

Докторът кимна утвърдително.

— Прилича на нашата пациентка. Съжалявам много, но жената почина преди двадесет минути.

Краката на Стоун омекнаха.

— Раните й бяха жестоки — продължи докторът. — Била е ударена поне пет-шест пъти с тъп предмет, вероятно с чук. Полицията смяташе, че може би става дума за грабеж, защото не са намерили до нея нито ръчна чанта, нито лични документи.

— Бих искал да я видя — каза Стоун.

— Ще ви заведа долу — отвърна докторът.

Слязоха с асансьора в сутерена и докторът го поведе към моргата. Извадиха от хладилната камера носилката с трупа и отгърнаха покривалото.

Много спокойно лице, помисли си Стоун, направо е красива. Беше доволен, че не му се налага да оглежда премазаната задна част на главата й.

— Да, това е Алма Ходжс — каза и кимна утвърдително с глава.

— Има ли роднини? — попита докторът.

— Има сестра. Ще говоря с нея и после ще се погрижа да уредя формалностите.

— Следобед ще направим аутопсията. Предполагам, че утре рано сутринта вече ще можете да вземете тялото.

Стоун благодари на доктора и напусна болницата. Върна се вкъщи с такси и слезе в офиса си. На бюрото на Алма цареше пълен ред. Към напечатания предната вечер материал беше прикрепена бележка „До утре“.

Стоун тежко се отпусна на стола до бюрото, извади телефония указател на Алма и откри номера на сестра й. Възможно най-внимателно й съобщи неочакваната тежка вест и предложи услугите си да се погрижи за формалностите. Жената му благодари, но каза, че зет й работи в погребално бюро и ще го помоли да се заеме с уреждането на погребението. Стоун поднесе дълбоките си съболезнования, и подчерта, че Алма е била винаги много лоялна, че високо я цени, че много ще му липсва.

Когато постави слушалката, Стоун се усети напълно изтощен от този тежък разговор. Миг след това телефонът иззвъня.

— Стоун Барингтън — вдигна слушалката той.

— Добро утро, Стоун, Франк Мадокс те безпокои — произнесе мъжки глас. Мадокс беше адвокатът на застрахователната компания, срещу която Стоун водеше делото.

— Кажи, Франк.

— Упълномощен съм от моя клиент да предложа половин милион долара обезщетение на клиентката ти.