Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 10

— Слушам, лейтенант — каза Андерсън.

— Мисля, че вече е време да събудя Мартин Бруъм — заключи Дино, поглеждайки часовника си.

— Онзи тип от окръжната прокуратура ли? — попита Кели. — Защо?

— Бих искал да хвърля един поглед на нейния офис — отговори Дино. — Тръгвай, Стоун, ще те закарам у вас.

Не можем да те оставим да се разхождаш по улиците целият в кръв, на бърза ръка ще те арестуват. — После се обърна към Кели: — Извини се на господин Барингтън за държанието си.

Лицето на Кели стана моравочервено.

— Извинявам се — каза. — Помислих, че вие сте престъпникът.

— Би трябвало да знаеш, Мик — каза Андерсън, — че господин Барингтън е бивш детектив от 19-то полицейско управление — беше партньор на лейтенант Бакети.

Кели помръкна.

— Наистина съжалявам — произнесе със сведени очи.

— Съжалявам за носа ти — отвърна Стоун, като се погрижи думите му да не прозвучат прекалено сериозно.

4

Стоун се събуди от звъна на телефона.

Обърна се в леглото и погледна с полуотворено око към часовника. Едва минаваше десет. Понадигна се, колкото да се опре на лакът. Беше будувал до четири сутринта, заседналият в главата му образ на убитата Сюзан Бийн не му даваше мира. После неусетно се беше унесъл и проспал цялата сутрин. Вдигна слушалката на телефона.

— Ало.

— Дино е.

— Добро утро.

— Можа ли да поспиш?

— Малко. Откри ли нещо в кабинета на Сюзан?

— Там цареше идеален ред, също като в апартамента й. Никой не би могъл да твърди, че нещо липсва. Бруъм беше доста разстроен. Изглежда, че е бил твърде привързан към нея.

— Нещо по убийството?

— Нищо ново засега. Освен че единствено престъпникът е ползвал асансьора в сградата, тъй като никой от живеещите в блока не е излизал по това време.

— Макар че това не ни помага.

— Не. Няма нито отпечатъци, нито други улики.

— Той сигурно е бил здравата изпръскан с кръв — каза Стоун.

— Прав си, но патрулните не са засекли никого наблизо. Има обаче още нещо.

— Какво?

— Къде е Алма?

Алма беше секретарката на Стоун, работеше при него от самото начало на адвокатската му кариера, след като напусна полицията.

— Трябва да си е в офиса — отговори Стоун.

— Обади й се долу, без да прекъсваш връзката с мен — каза Дино.

Стоун натисна копчето за изчакване на телефона и набра вътрешния номер на Алма. Никой не отговори.

Той включи отново Дино:

— Не отговаря. Снощи писа до късно мой материал по делото, не изключвам да се е успала тази сутрин.

— Късно снощи, след полунощ, докато ние сме били в апартамента на Бийн, по алеята до вашия блок е била нападната жена. Според описанието възможно е да е била Алма. Ударена е по главата с нещо като чук.

Стоун стана от леглото.

— Къде се намира тя сега? В какво състояние е?

— В болницата „Ленъкс хил“, изглежда доста зле. Алма има ли роднини?

— Само една сестра — живее в Уестчестър — отговори Стоун.

— Жертвата няма никакви лични документи, но е с часовник „Картие“, прилича на този, който ти преди време подари на Алма.

— Веднага тръгвам към „Ленъкс хил“ — каза Стоун.

— Обади ми се, ако наистина е Алма — поръча Дино и затвори телефона.