Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 9

— Премерете водата в чайника — каза Стоун.

— Какво?

— Преди да тръгна за ресторанта, Сюзан ми каза, че ще направи чай. Нека да проверим за колко минути ще кипне същото количество вода. Това ще ни помогне да получим точна представа за времето.

— Иди да свършиш това, Мик — нареди Андерсън и Кели се запъти към кухнята.

Останалите продължиха обсъждането, докато чайникът засвири. Андерсън погледна часовника си и каза:

— Според мен — три минути и половина.

— Колко вода имаше в чайника? — обърна се Стоун към Кели.

— Три чаши — отвърна намусен Кели.

— Единият сценарий се очертава така — започна Стоун. — Убиецът е влязъл малко след моето излизане — не повече от три минути и половина след мен. Убил я е, след което чайникът е започнал да свири. Тогава той е спрял газта.

— Това пък защо? — попита Кели.

— Просто защото никой не би могъл да остане вътре и да слуша непрекъснатото пищене на чайника — отговори Стоун. — Хайде да пресметнем: имам пет минути път до ресторанта, там чаках още пет минути, и още пет за обратния път — това прави 15–18 минути! Най-вероятно е престъпникът да е бил все още в апартамента в момента на моето връщане тук. Ако е така, изниква въпросът какво е правил той през тези петнадесет минути?

— Тарашувал е из апартамента — каза Андерсън. — Дали не става дума за обир?

— Аз огледах внимателно спалнята — обади се вторият униформен полицай. — Всичко е в идеален ред. На тоалетката има кутия с доста красиви бижута.

— Значи не става дума за обир — каза Андерсън — Какво ли е търсил убиецът?

— Нещо, което е представлявало ценност за него — изрече Дино, като стана от мястото си и отиде до бюрото в хола. Провери едно по едно всички чекмеджетата, включително и кантонерката за папки, след което се върна при другите. — Всичко е в идеален ред. Нищо не подсказва дали убиецът е намерил нещо.

Кели се намеси:

— Но защо убиецът е запалил отново газта, преди да излезе, а? Защо ще го прави?

— За да ни заблуди за последователността на събитията във времето — обясни Стоун. — Искал е да ни накара да мислим, че е напуснал апартамента веднага след като я е убил. Вероятно ни е проследил от къщата на Бруъм дотук или поне е тръгнал подире ни, докато сме вървели насам.

— Да си забелязал някого? — попита Дино.

— Не, но предполагам, че ни е проследил, изчакал е да изляза и след това се е качил нагоре.

— А как е успял да влезе тук? — попита Кели.

— Просто е позвънил и тя може би си е помислила, че съм аз, независимо че ми беше дала ключ за входната врата.

— Смяташ, че тя му е отворила?

— Възможно е той да я е изблъскал със сила, но не е изключено тя да го е познавала — каза Стоун.

— Добре де, а той откъде накъде ще знае кога ще се върнеш ти? — попита Кели.

— Въобще не е знаел, мислел е, че съм си тръгнал и няма да се връщам. Имал е късмет. Мога да се обзаложа, че той е влязъл в асансьора точно в момента, когато съм го повикал. Сигурно се е уплашил.

— Възможно е — замислено изрече Дино. — Анди, нареди на патрулните да разпитат всички живеещи в блока. Да изяснят точно кой и кога е влизал или излизал.