Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 8

Стоун се изправи и разтри китките си, а после повали на пода Кели с юмручен удар в носа.

— Всичко е наред — каза Дино, — успокойте се. — Кели с мъка се изправи на крака, от носа му течеше кръв, но това не му попречи да налети на Стоун. Дино го удари с отворена длан по челото и го просна отново на пода.

— Казах да се успокоите! — Кели този път се надигна съвсем бавно. Дино се обърна към Андерсън: — Виждал ли си подобно нещо, Анди?

— Какво да съм виждал? — попита Андерсън.

Дино се приближи към Стоун и огледа внимателно челюстта му.

— Добре ли си?

— Сега вече съм добре — отговори Стоун.

— Целият си в кръв. От тебе ли е?

— Не.

— Добре. Да седнем и да обсъдим какво е станало.

Четиримата се настаниха около масата.

Кели попиваше с носна кърпичка кръвта по лицето си.

— Този май ми е счупил проклетия нос — изрече, без да се обръща към никого.

— И заслужено — обади се Стоун.

— Анди — каза Дино.

Андерсън извади бележника си и го сложи върху масата.

— Да започнем отначало — обърна се към Стоун той. — Бихте ли ми казали адреса си, господин Барингтън?

Стоун продиктува адреса си и започна отново разказа си от партито в дома на Мартин Бруъм. Докато даваше показания, пристигнаха двама униформени полицаи, двама цивилни и лекар от следствието.

Андерсън се пресегна за плика с храната от ресторанта, откъсна прикачената разписка и я подаде на един от униформените:

— Иди в ресторанта и уточни кой и по кое време е направил поръчката, кой и кога е взел храната, искай подробно описание на човека.

Полицаят взе разписката и излезе. Стоун възобнови показанията си. Андерсън изчака Стоун да завърши разказа си и попита:

— Това ли е всичко? Нещо друго?

— Казах ви всичко, — смятам, че в момента, когато аз се върнах тук с храната, престъпникът все още е бил в сградата.

— Какви основания имате да мислите така?

— Когато повиках асансьора, той беше на последния етаж, а този апартамент е единственият на дванадесети етаж. Освен това, след като потегли надолу, асансьорът спря на шестия етаж, преди да слезе на партера. На кой етаж беше асансьорът, когато вие пристигнахте тук?

— На партера.

— Ами, излиза, че ако не е бил ползван междувременно от някой живеещ в блока или от посетител, значи престъпникът е изчакал на шестия етаж, докато аз се кача на последния, след което е повикал асансьора и е слязъл с него до партера.

— Доста хладнокръвно — отбеляза Дино.

— Наистина много хладнокръвно — съгласи се Стоун.

Завърна се полицаят, който бе направил проверката в ресторанта.

— Поръчката за храната е била направена по телефона, от някоя си Сюзан Бийн. Времето на поръчката е отбелязано на разписката — докладва той и остави на масата разписката. — Половин час след това за храната е отишъл един мъж, почакал е още пет минути, — след кое то е платил и си е излязъл. Мъжът е бил висок над метър и осемдесет и пет, рус и добре сложен. Бил е облечен с шлифер.

Андерсън погледна отбелязаното на разписката време на телефонното обаждане, направи някакви сметки наум и каза:

— Това потвърждава истинността на вашите показания, господин Барингтън.