Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 8

— Добре, погрижи се да вземем другите дискове.

На входа се появи Лукас.

— Пристигна колегата от ЗБПАМ — съобщи сержантът, — да го доведа ли?

Бош дълго го гледа, преди да отговори.

— Казва се ЗБАБ — накрая отвърна той, — но не го водете тук. Идвам след малко.

3.

Бош излезе на слънчевия тротоар е пред магазина. Още беше топло, макар че вечерта наближаваше. Сухите ветрове на Санта Ана брулеха града. Във въздуха висеше димна пелена от пожарите по хълмовете. Хари усети, че капките пот по тила му изсъхват.

Пред вратата чакаше цивилен детектив.

— Детектив Бош?

— Аз съм.

— Детектив Дейвид Чу от ЗБАБ. Повика ме патрулът. С какво мога да помогна?

Чу беше нисък и слаб. Говореше без никакъв акцент. Хари му даде знак да го последва, пъхна се под жълтата лента и се насочи към колата си, като в движение си съблече сакото. После извади кибрита и го прибра в джоба на панталона си, сгъна сакото наопаки и го остави в чистия кашон, който държеше в багажника на служебния си автомобил.

— Вътре е адски горещо — каза на Чу той.

Бош разкопча средното копче на ризата си и пъхна вратовръзката си вътре. Готвеше се сериозно да се заеме с огледа на местопрестъплението и не искаше тя да му пречи.

— Навън също — отбеляза детективът от ЗБАБ. — Патрулният сержант ми предаде да изчакам, докато излезете.

— Да, съжалявам. Е, положението е следното. Старецът, който е държал този магазин от много години, лежи мъртъв зад щанда. Прострелян е най-малко три пъти, както изглежда, при грабеж. Жена му, която не знае английски, дошла в магазина и го открила. Позвънила на сина им, който повикал полицията. Трябва да я разпитаме и точно това е вашата роля. Може да имаме нужда от помощ и със сина, когато пристигне. В момента знам само това.

— Сигурни ли сте, че са китайци?

— Абсолютно. Патрулният сержант, който ви е повикал, познава жертвата, господин Ли.

— Знаете ли на какъв диалект говори госпожа Ли?

Насочиха се обратно към полицейската лента.

— Не. Това проблем ли ще бъде?

— Разбирам петте основни китайски диалекта и свободно говоря кантонски и мандарин, които се срещат най-често в Лос Анджелис.

Този път Бош повдигна лентата и пусна Чу да се провре отдолу.

— Откъде сте?

— Роден съм тук, детектив. Но семейството ми е от Хонконг и вкъщи говорехме на мандарин.

— Наистина ли? Дъщеря ми живее в Хонконг с майка си. Говори мандарин все по-добре.

— Браво. Надявам се да й бъде от полза.

Влязоха в магазина и Хари набързо му показа трупа зад щанда, след което го заведе в задното помещение. Там ги посрещна Ферас и с помощта на Чу се представиха на госпожа Ли.

Току-що овдовялата жена изглеждаше в шок. Нямаше следи да е проляла дори и една сълза за съпруга си. Явно се намираше в онова безпомощно състояние, което Бош добре познаваше. Мъжът й лежеше мъртъв в магазина. Заобикаляха я непознати, които говореха на чужд език. Детективът предполагаше, че тя чака да пристигне синът й. Тогава щяха да дойдат и сълзите.

Чу се държеше внимателно с нея. Хари реши, че говорят на мандарин. От дъщеря си знаеше, че този диалект е по-мелодичен и не толкова гърлен, колкото кантонския и някои други диалекти.