Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 10

— Веднага престанете — решително нареди той, тъй че да няма никакво съмнение кой командва парада. После прибави: — Пуснете го.

— Искам да видя баща си — изсумтя младежът.

— Не е това начинът да го направите.

Бош застана до него и кимна на двамата патрулни.

— Аз ще се погрижа за господин Ли.

Полицаите се отдалечиха.

— Как е цялото ви име, господин Ли?

— Робърт Ли. Искам да видя баща си.

— Разбирам. Ще ви позволя да го видите, щом наистина искате. Но трябва да почакате, докато приключим. Въпреки че ръководя разследването, даже аз не мога да го видя в момента. Успокойте се. Това е единственият начин да изпълните желанието си.

Младият мъж сведе очи и кимна. Бош протегна ръка и го потупа по рамото.

— Чудесно.

— Къде е майка ми?

— Вътре, в задното помещение. С нея разговаря друг детектив.

— Може ли да видя поне нея?

— Да, след малко ще ви заведа. Първо искам да ви задам няколко въпроса. Съгласен ли сте?

— Да, питайте.

— Казвам се Хари Бош и ръководя това разследване. Ще открия убиеца на баща ви, който и да е той. Обещавам ви.

— Не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните. Вие даже не го познавате! Не ви пука за него! Той е просто поредният… няма значение.

— Поредният какво?

— Казах, няма значение.

Бош се вторачи в него за миг, преди да отговори.

— На колко сте години, Робърт?

— На двайсет и шест. А сега искам да видя майка си.

Той понечи да се обърне към задната част на магазина, но Хари го хвана за ръката. Младежът беше як, но силата, с която го задържа детективът, го изненада. Робърт Ли спря и погледна дланта върху ръката си.

— Първо ще ви покажа нещо и после ще ви заведа при майка ви.

Бош го пусна, извади кибрита от джоба си и му го подаде. Ли безразлично го погледна.

— И какво от това? По-рано ги раздавахме безплатно, преди икономическото положение да се влоши. Вече не можем да си го позволим.

Хари си взе кибрита и кимна.

— Баща ви ми го даде преди дванайсет години — каза той. — Предполагам, че по онова време сте били на около четиринайсет. Тогава за малко да се стигне до безредици в града. Случи се точно тук. На това кръстовище.

— Спомням си. Плячкосаха магазина и пребиха баща ми. Изобщо не трябваше да го отваря пак. С майка ми му казвахме да остави само магазина в Долината, обаче той не ни послуша. Нямало да позволи на никого да го прогони, а вижте сега какво стана!

Младежът безпомощно махна с ръка към вратата.

— Онази нощ и аз бях тук — продължи Бош. — Преди дванайсет години. Избухнаха безредици, но скоро бяха потушени. Точно тук. Само с един смъртен случай.

— Полицай. Знам. Измъкнали го от колата му.

— Аз бях в колата с него, ала не успяха да ме хванат. И когато стигнах тук, бях в безопасност. Имах нужда от цигара и влязох в магазина на баща ви. Той стоеше зад щанда, но вече бяха ограбили и последната кутия цигари.

Хари повдигна кибритената книжка.

— Имаше много кибрит, но не и цигари. И тогава баща ви бръкна в джоба си и извади своите. Оставаше му само една цигара и той ми я даде.