Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 6

— Тук отдолу има оръжие — каза той. — Пистолет, като че ли четирийсет и пет калибров, в кобур, обаче старецът изобщо не е имал възможност да го извади.

— Убиецът е влязъл бързо и го е застрелял, преди да успее да вземе оръжието — предположи Ферас. — В квартала може да се е знаело, че старецът държи пистолет под щанда.

Лукас изсумтя, сякаш изразяваше несъгласие.

— Какво има, сержант? — попита Бош.

— Пистолетът трябва да е нов — отвърна полицаят. — През последните пет години, откакто съм тук, човека го ограбваха минимум шест пъти. Доколкото знам, никога не е вадил оръжие. За пръв път чувам за пистолет.

Хари кимна — наблюдението беше важно. Той обърна глава и помоли през рамо сержанта:

— Разкажете ми за свидетелката.

— Хм, тя всъщност не е свидетелка. Госпожа Ли, съпругата. Дошла да му донесе обяда и го заварила убит. Заведохме я в задното помещение, обаче ще ви трябва преводач. Свързахме се със ЗБПАМ и поискахме да пратят човек с китайски.

Бош отново погледна лицето на убития, после се изправи и коленете му силно изпукаха. Лукас имаше предвид бившето Звено за борба с престъпността сред азиатското малцинство, което неотдавна бяха преименували на Звено за борба с азиатския бандитизъм заради опасенията, че името на звеното обижда азиатското население на града, намеквайки, че всички азиатци са престъпници. Но старите пушки като сержанта продължаваха да го наричат ЗБПАМ. Независимо от името или съкращението, като водещ следовател, всъщност Бош трябваше да реши дали да повика друг детектив от каквото и да е звено.

— Знаете ли китайски, сержант?

— Не, затова се обадих в ЗБПАМ.

— Тогава защо сте поискали човек с китайски, а не с корейски или даже виетнамски?

— От двайсет и шест години съм в полицията, детектив. И…

— И познавате китайците.

— Не, искам да кажа, че напоследък ми е трудно да си изкарам смяната без нещо ободряващо, нали разбирате? Затова веднъж дневно се отбивам тук и си взимам някаква енергийна напитка. Държи те бодър четири часа. Та както и да е, поопознах господин Ли. Той ми каза, че с жена си са от Китай.

Бош кимна; стана му неудобно от опита да засрами Лукас.

— Сигурно и аз трябва да ги опитам тия ободряващи напитки. Госпожа Ли ли е повикала полицията?

— Не, както казах, тя не говори добре английски. Доколкото научих от телефонистката, госпожа Ли позвънила на сина си и той се свързал с полицията.

Хари излезе иззад щанда. Ферас остана отзад и приклекна, за да огледа трупа и оръжието от същата поза като партньора си.

— Къде е синът им? — попита Бош.

— Пътува насам, но работи в Долината — отвърна сержантът, — би трябвало всеки момент да пристигне.

Хари посочи щанда.

— Когато се появи, не му позволявайте да се приближава до баща си.

— Ясно.

— И ще трябва да се опитаме да запазим местопрестъплението колкото може по-чисто.

Лукас го разбра и изведе полицаите си навън. Приключил зад щанда, Ферас отиде до вратата при Бош, който оглеждаше монтираната на тавана в центъра на магазина камера.