Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 5

Лукас даде знак на Бош и Ферас да отидат при щанда. Придържайки сакото си, за да не се докосва до нищо, Хари заобиколи и се провря в тясното пространство. Той приклекна като бейзболен кетчер, за да разгледа отблизо мъртвеца на пода. Ферас се надвеси над него като съдия.

Убитият беше азиатец и изглеждаше на около седемдесет. Лежеше по гръб, празните му очи бяха вперени в тавана. Устните му оголваха стиснатите му зъби, все едно се усмихваше. По устните, бузата и брадичката му имаше кръв, изкашляна преди да умре. Предницата на ризата му също беше в кръв и Бош видя поне три входни рани на гърдите му. Свитият му в коляното десен крак лежеше неестествено под левия. Явно се бе строполил там, където е стоял, преди да го застрелят.

— Не намерихме гилзи — съобщи Лукас. — Извършителят ги е събрал и е бил достатъчно умен, за да извади диска от записващото устройство отзад.

Бош кимна. Патрулните полицаи винаги се опитваха да бъдат полезни, но засега нямаше нужда от тази информация, която можеше да се окаже подвеждаща.

Освен ако не е стреляно с револвер — отвърна той. — Тогава няма да има гилзи.

— Възможно е — каза сержантът, — обаче напоследък в тая част на града не използват много револвери. Никой не иска да го сварят при престрелка само с шест куршума в пистолета.

С това Лукас му показваше, че познава квартала. Бош беше просто приходящ.

— Ще го имам предвид — отново кимна Хари.

Той се съсредоточи върху трупа и мълчаливо огледа местопрестъплението. Беше почти сигурен, че жертвата е същият човек, когото преди много години бе срещнал в магазина. Даже се намираше на същото място, на пода зад щанда. И в джоба на ризата му имаше пакет цигари.

По дясната длан на Джон Ли се виждаше кръв. Бош знаеше, че това не е необичайно. Дори децата притискат с ръка раната си, за да се опитат да я защитят. Природен инстинкт. Убитият беше направил същото — най-вероятно бе сложила ръка на гърдите си след първия изстрел.

Раните бяха на десет сантиметра една от друга и образуваха триъгълник. При три бързи изстрела от малко разстояние раните обикновено бяха по-близо. Навярно, след като бе ранил веднъж жертвата, убиецът се бе надвесил над щанда, прострелвайки падналия на пода Ли още два пъти.

Куршумите бяха пронизали гърдите на азиатеца, нанасяйки тежки поражения на сърцето и белите дробове. Изкашляната през устата кръв показваше, че смъртта не е настъпила незабавно. Човекът се беше опитал да диша. След толкова години разследвания на убийства, Бош бе сигурен в едно. Няма лесен начин да умреш.

— Не е прострелян в главата — произнесе той.

— Да — отговори Ферас. — И какво значи това?

Хари се сепна. Беше размишлявал на глас.

— Може би нищо. Просто ми се струва, че при три изстрела в гърдите, убиецът е искал да е сигурен. Обаче пък не го е прострелял в главата, за да се подсигури.

— Има някакво противоречие.

— Възможно е.

Бош за пръв път откъсна очи от трупа и се огледа наоколо от тази ниска перспектива. Погледът му веднага попадна върху пистолета, закачен от долната страна на щанда, за да е на лесно в случай на грабеж или нещо по-лошо, ала дори не беше изваден от кобура.