Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 2

Ферас се изправи и заключи бюрото си. Тъкмо си вдигаше сакото от облегалката на стола, когато Бош видя Лари Гандъл да излиза от офиса си в отсрещния край на помещението и да се запътва към тях. Когато преди месец сектор „Грабежи и убийства“ започна да се прехвърля от порутения Паркър Сентър в новата сграда на Дирекция на полицията, бяха дали на Хари като на старши партньор правото сам да си избере работно място. Повечето старши детективи предпочетоха прозорците, които гледаха към общината. Бош направи обратното. Отстъпи гледката на партньора си и се настани на място, откъдето можеше да наблюдава случващото се в помещението. Когато видя приближаващия се лейтенант, Бош инстинктивно разбра, че днес партньорът му няма да се прибере рано вкъщи.

Гандъл носеше лист, откъснат от бележник, и крачеше малко по-енергично от обикновено. Това подсказа на Хари, че чакането е свършило. Повикването беше дошло. Новото убийство. Той се надигна от стола си.

— Бош и Ферас, има работа за вас — съобщи лейтенантът, когато дойде при тях. — Ще поемете един от случаите на Южното бюро.

Хари видя, че раменете на партньора му увисват. Без да му обръща внимание, той протегна ръка към листа, който носеше Гандъл, и прочете написания на него адрес. Саут Норманди. Познаваше квартала.

— Това е магазин за спиртни напитки — поясни шефът им. — Един мъж е убит зад щанда, патрулът разпитва свидетелка. Не знам нищо повече. Готови ли сте да се заемете?

— Готови сме — побърза да отговори Бош, преди партньорът му да е започнал да мърмори.

Само че това не помогна.

— Това е спецотдел „Убийства“, лейтенант. — Ферас се обърна и посочи препарираната глиганска глава над вратата на помещението. — Защо да поемаме грабеж в магазин за алкохол? Знаете, че е дело на квартална банда и момчетата от Южното сами ще се оправят — или поне ще открият убиеца — още преди полунощ.

Имаше право. Спецотдел „Убийства“ се занимаваше с тежки и сложни случаи. Това бяха елитни детективи, които провеждаха мъчните разследвания с безпощадната ловкост на глиган, ровещ трюфели в калта. Грабежът в магазин за спиртни напитки в район на улични банди едва ли можеше да се смята за такъв случай.

Гандъл, чието оплешивяващо теме и кисело изражение го правеха идеален администратор, разпери ръце в израз на пълна липса на съчувствие.

— На оперативката миналата седмица казах на всички, че тая седмица поемаме работата на Южното. Те са само с няколко души — всички останали са на квалификационен курс до четиринайсети. През празниците са им се събрали три случая и този сега е четвъртият. Няма кой да го поеме. Вие двамата сте свободни, тъй че случаят е ваш. Толкова. Други въпроси? Патрулът ви чака там със свидетелката.

— Готови сме, шефе — сложи край на обсъждането Бош.

— В такъв случай ще чакам да докладвате.

Гандъл се запъти обратно към офиса си. Хари вдигна сакото си от облегалката на стола, облече го и изтегли средното чекмедже на бюрото си. Извади кожения бележник от задния си джоб и го замени с нов. Новото убийство винаги изискваше нов бележник. Такъв му беше обичаят. Той погледна детективската значка, изобразена върху корицата, после го пъхна в джоба си. Всъщност изобщо не го интересуваше какво ще разследва. Просто искаше нов случай. Беше като с всичко останало. Изгубиш ли тренинг, губиш и проницателността си. Бош не го желаеше.