Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 173

— Какъв шанс? За какво говориш?

— Говоря за това, че си поискал от лейтенанта да ти определи нов партньор. Трябваше да ми дадеш още един шанс. Знаеш ли, че иска да ме премести в „Автомобилни кражби“? Каза, че на мен не можело да се разчита, затова трябвало да се преместя.

— Виж, Игнасио, минаха две години, нали така? Цели две години ти давах шансове. Но сега не е моментът да го обсъждаме. Ще поговорим по-късно, става ли? А междувременно стой където си. Идваме.

— Не, ти стой където си, Хари.

Бош онемя за миг.

— Това пък какво значи?

— Значи, че аз ще се оправя с Ли.

— Игнасио, чуй ме. Ти си сам. Няма да влизаш в оня магазин, докато не пристигне групата. Разбираш ли? Щом искаш да му туриш белезниците, хубаво, направи го. Обаче почакай да пристигнем там.

— Нямам нужда от други. И ти не ми трябваш, Хари.

Ферас прекъсна. Бош натисна клавиша за повторно набиране и се насочи към кабинета на лейтенанта.

Игнасио не отговори и се включи гласова поща. Когато Хари влезе при Гандъл, лейтенантът закопчаваше върху ризата си бронежилетка.

— Трябва да побързаме — каза му Бош — Ферас стана неуправляем.

47.

След като се прибра от погребението, Бош си свали вратовръзката и си взе бира от хладилника. Излезе на верандата, седна на шезлонга и затвори очи. Помисли си дали да не пусне музика, може би малко „Арт Пепър“, за да го изкара от меланхолията.

Но установи, че не може да помръдне. Просто седеше със затворени очи и се мъчеше да забрави колкото може повече за последните две седмици. Знаеше, че е невъзможно, ала си струваше да опита. Бирата също щеше да му помогне, макар и само временно. Тя беше последната в хладилника и Хари се бе заклел, че ще бъде последната и за него. Сега трябваше да се грижи за дъщеря си и искаше да й даде най-доброто от себе си.

Сякаш повикал я със силата на мисълта си, той чу плъзгащата се врата да се отваря.

— Здрасти, Мад.

— Тате…

Макар да беше произнесла само една дума, гласът й звучеше различно, някак измъчено. Той отвори очи и примижа под следобедното слънце. Маделин вече си бе преоблякла роклята и сега носеше дънки и риза от раницата, приготвена от майка й. Бош беше забелязал, че дъщеря му предпочита малкото дрехи, събрани от Елинор в Хонконг, пред всички неща, които бяха купували заедно.

— Какво има?

— Исках да поговоря с теб.

— Добре.

— Много съжалявам за твоя партньор.

— И аз. Той направи голяма грешка и си плати за нея. Но не знам, просто ми се струва, че наказанието не съответства на престъплението, нали разбираш.

Мислите му за миг се върнаха към ужасяващата сцена в кабинета на управителя във „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Ферас по очи на пода с четири огнестрелни рани в гърба. Робърт Ли, свит в ъгъла, треперещ и хленчещ, вторачен в трупа на сестра си до вратата. След като убила Ферас, тя насочила пистолета към себе си. Госпожа Ли, майката на това семейство от убийци и жертви, стоически стоеше на прага при появата на Бош.

Игнасио не видял идването на Мия. Тя оставила майка си в магазина и си заминала. Но нещо я накарало да се върне, скришом да мине по уличката и да паркира отзад. По-късно някои в отдела предполагаха, че е забелязала Ферас и е разбрала, че полицията е по следите им. Качила се на колата, отишла в дома им, взела пистолета, който убитият й баща държал под щанда в магазина си, и после пак се върнала в Долината. Не беше ясно и завинаги щеше да си остане загадка какви са били намеренията й. Може да е търсела Лам или майка си. Или просто да е чакала полицията. Тъй или иначе, тя се върнала в магазина и влязла през служебния вход приблизително по същото време, по което Ферас влязъл през предната врата, за да арестува сам Робърт. Тя го видяла да отива в кабинета на брат й и го последвала.