Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 174

Бош се чудеше какви са били последните мисли на Игнасио, докато куршумите са пронизвали тялото му. Питаше се дали младият му партньор се е смаял, че мълнията може да удари повторно и втория път да довърши работата.

Хари се откъсна от мислите си и се върна в настоящето. Той се понадигна и погледна дъщеря си. Видя бремето в очите й и разбра какво предстои.

— Тате?

— Какво има, миличка?

— И аз направих голяма грешка. Само че друг плати за нея.

— Какво искаш да кажеш, скъпа?

— Когато разговарях с доктор Хинохос, тя ми обясни, че трябва да се освободя от този товар. Трябва да кажа какво ме измъчва.

Сълзите й потекоха. Бош се завъртя странично на шезлонга, хвана дъщеря си за ръка и я насочи към стола до неговия. После я прегърна през раменете.

— Можеш да ми кажеш всичко, Маделин.

Тя затвори очи и ги скри с длани.

— Заради мен са убили мама. Заради мен са я убили, а трябваше да убият мен.

— Чакай малко, чакай малко. Ти не отговаряш за…

— Не, ти чакай, доизслушай ме. Да, виновна съм. Аз съм виновна, тате, и трябва да отида в затвора.

Бош я стисна в силната си прегръдка и я целуна по косата.

— Чуй ме, Мадс. Никъде няма да ходиш. Ще останеш тук при мене. Знам какво се е случило, но това не те прави отговорна за поведението на други хора. Не искам да си мислиш така.

Момичето се откъсна от него и го погледна.

— Знаеш?! Знаеш какво съм направила?!

— Струва ми се, че си се доверила не на когото трябва… а за останалото, за останалото е виновен той.

Мади поклати глава.

— Не, не. Идеята беше моя. Знаех, че ще дойдеш, и си мислех, че може да я накараш да ме пусне да дойда тук с теб.

— Знам.

— Откъде знаеш?

Бош сви рамене.

— Няма значение. Важното е, че ти не може да си знаела какво ще направи Куик, че ще използва твоя план за свои цели.

Дъщеря му сведе глава.

— Все едно. Заради мен са убили майка ми.

— Не, Маделин. Ако някой е виновен, това съм аз. Убийството й няма нищо общо с тебе. Беше опит за грабеж и се случи, защото проявих глупост, защото показах парите си на неподходящо място. Разбираш ли? Аз съм виновен, не ти. Аз допуснах грешката.

Нищо не можеше да я успокои и утеши. Тя силно поклати глава и сълзите й опръскаха лицето на Бош.

— Ти изобщо нямаше да си там, тате, ако не ти бяхме пратили онзи видеоклип. Аз го направих! Знаех какво ще се случи! Знаех, че ще се качиш на първия самолет! Щях да избягам още преди да си кацнал. Ти щеше да си там и всичко щеше да се оправи, но щеше да кажеш на мама, че там е опасно за мен. И щеше да ме доведеш тук.