Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 171

През годините Хари беше чувал безброй такива жалки отговори. Що се отнасяше до мотивите за убийство, нямаше изненади.

Замисли се за мъгляви моменти, които да изясни, преди да дойде Абнър Кук и да сключи сделката.

— Ами Хенри Лау? Той ли ви даде пистолета или вие го взехте без негово знание?

— Взехме го… аз го взех. Една вечер играехме покер у тях и аз казах, че отивам до тоалетната. Влязох в спалнята и го взех. Знаех къде държи ключа за кутията. Взех го и после го върнах — следващия път, когато играхме. Всичко мина по плана. Мислехме, че изобщо няма да забележи.

Това изглеждаше напълно правдоподобно, но Бош знаеше, че щом Кук и Лам официално сключат и подпишат сделката, ще може по-подробно да разпита арестанта за всички аспекти на случая. Трябваше да му зададе само още един въпрос, преди да повика прокурора.

— Ами Хонконг?

Лам явно не разбра какво го пита.

— Хонконг ли?

— Кой от вас имаше връзки там?

Младежът озадачено поклати глава. На Бош му се стори, че не се преструва.

— Не знам за какво говорите. Моето семейство е от Ню Йорк, не от Хонконг. Нямам познати там, нито пък Робърт и Мия, доколкото знам. Изобщо не е ставало дума за Хонконг.

Бош се замисли. Беше негов ред да се озадачи. Тук нещо не се връзваше.

— Искаш да кажеш, че доколкото ти е известно, нито Робърт, нито Мия са се обаждали на някой там във връзка със случая или с някой от разследващите го детективи, така ли?

— Не. И се съмнявам, че познават някого в Хонконг.

— Ами в Монтерей Парк? И триадата, на която е плащал господин Ли?

— Робърт знаеше кога идва Чан за парите. Точно така го замисли. Аз чаках и когато видях Чан да напуска магазина, влязох вътре. Робърт ми каза да извадя диска от записващото устройство, обаче да оставя другите дискове. Знаеше, че Чан е на един от тях и че полицията ще го приеме като улика.

Ловка манипулация от страна на Робърт, помисли си Бош. И той се беше вързал — точно по плана.

— Какво казахте на Чан, когато е дошъл в магазина оная вечер?

— И това беше част от плана. Робърт знаеше, че онзи ще дойде при него.

Той се извърна от детектива и сведе очи. Изглеждаше засрамен.

— Е, какво му казахте? — повтори Хари.

— Робърт му каза, че полицията ни е показала неговата снимка и са ни съобщили, че той е извършил убийството. Каза му, че полицията го издирва и ще го арестува. Мислехме, че това ще го накара да избяга. Че ще напусне града, все едно наистина е убиецът. Ако се върнеше в Китай и изчезнеше, ние щяхме да сме чисти.

Бош впери поглед в Лам, докато смисълът и последиците от тази информация бавно нахлуваха в тъмната кръв в сърцето му. Бяха го манипулирали на всяка крачка от пътя.

— Кой ми се обади? — попита той. — Кой ми се обади и ми каза да се откажа от следствието?

Младежът бавно кимна.

— Аз бях. Робърт ми написа сценария и аз се обадих от един уличен телефон в центъра. Съжалявам, детектив Бош. Не исках да ви плаша, обаче трябваше да се подчиня на Робърт.

Хари също кимна. И той съжаляваше, ала по други причини.

46.