Читать «Ченгета» онлайн - страница 202

В този момент Хари разбра, че Райдър е казала нещо.

— Извинявай?

— Попитах какво ще правиш през свободното си време?

— Не зная. Зависи за колко ще ни отстранят. Ако е за петнайсет дни, просто ще довърша работата по къщата. Ако е повече от месец, ще трябва да се замисля как да си изкарвам прехраната. — Бош беше абсолютно сигурен, че отстраняването от служба, което щеше да им наложи началникът, нямаше да е за кратко.

— Няма да ни уволни, нали, Хари? — попита Едгар.

— Съмнявам се. Но всичко зависи от начина, по който му обяснят положението.

Той хвърли поглед към прозореца на кабинета. В този момент началникът погледна навън към него, но веднага извърна очи. Лош признак. Бош никога не се бе запознавал с него и не очакваше да се запознаят. Беше външен човек, изпратен тук, за да омиротворят обществото. Не заради някакви особени полицейски административни способности, а защото имаха нужда от външен човек. Бе едър чернокож мъж, по-голямата част от килограмите на когото се съсредоточаваха около кръста. Ченгетата, които не го харесваха, а те бяха много, често го наричаха „началник Калното подхлъзване“. Бош не знаеше как го наричат ченгетата, които го харесваха.

— Просто исках да кажа, че съжалявам, Хари — рече Райдър.

— За какво съжаляваш? — попита Бош.

— За това, че не открих пистолета. Аз го претърсих. Прокарах ръце по крачолите му, но някак си съм го пропуснала. Не разбирам.

— Беше достатъчно малък, за да го пъхне в обувката си — отвърна Бош. — Не си виновна само ти, Киз. Всички допуснахме грешки. Двамата с Джери се прецакахме в тоалетната. Трябваше да го пазим по-внимателно.

Тя кимна, но Хари знаеше, че продължава да се самообвинява. Детективът вдигна поглед и видя, че съвещанието в кабинета на лейтенанта е към края си. Началникът на управлението и неговият помощник, следвани от Левали и следователите от ОВР излязоха през главния вход на бюрото. Така не трябваше да минават покрай масата на „Убийства“ и да се срещат с Бош и другите. Още един лош признак, помисли си той.