Читать «Кралството» онлайн - страница 3

Дакал заби пети в хълбоците на коня. Животното скочи във водата. Дакал дръпна юздите и го подкара надолу по течението.

Очевидно това не беше случайно нападение. Преследвачите му го бяха следили дълго и бяха успели да го обградят.

Чуваше ги през плисъците на коня във водата — ездачи, които се движеха през гората вдясно, копита по пътеката вляво.

Потокът завиваше надясно. Бреговете бяха обрасли в гъсти дървета и шубраци, които почти скриваха слънцето и оставяха реката в полумрак. Дакал чу вик и хвърли поглед през рамо. Гонеха го четирима. Вдясно силуети на коне се скриваха и показваха сред дърветата. Насочваха го, помисли си той. Ала накъде?

Получи отговор след секунди, когато дърветата ненадейно се разредиха и от двете страни на реката се отвори поляна. Реката стана четирикратно по-широка по цвета на водата личеше, че и дълбочината й се е увеличила. Дакал импулсивно сви наляво към песъчливия бряг. Точно пред него сред дърветата се показаха петима ездачи — двама приведени, насочили пиките си надолу и трима изправили гърбове, с лъкове. Дакал се сниши върху врата на коня и дръпна юздите обратно към водата. На другия бряг също се бяха появили ездачи, въоръжени с пики и лъкове. И за да няма накъде да мърда, зад него по потока напредваха още конници.

Сякаш по знак и трите групи забавиха до тръс и спряха. С пики в готовност и стрели на тетивата, те го наблюдаваха безмълвно.

Защо не ме следват, зачуди се Дакал.

И тогава чу оглушителния рев на вода.

Водопад!

Хванат съм в капан!

Дакал дръпна юздите и остави конят да стигне до завоя в реката. Спря. Тук водата беше по-дълбока и течеше по-бързо. На петдесет метра пред себе си Дакал видя пръските във въздуха и кипналата над скалите вода току пред отвесното спускане.

Обърна се.

Преследвачите му не бяха помръднали, с изключение на един. Бронята му подсказа на Дакал, че той е водачът. Мъжът спря на седем-осем метра от него и вдигна ръце, за да покаже, че не е въоръжен.

Извика нещо. Дакал не разбираше езика, но тонът беше ясен — помирителен. Свърши се, сигурно казваше. Би се добре, изпълни дълга си. Предай се и ще се отнесем с теб справедливо.

Беше лъжа. Щяха да го измъчват и да го убият. Би загинал в битка, за да не позволи Теуранг да попадне в ръцете на проклетите врагове.

Дакал обърна коня и застана с лице към преследвачите си. Много бавно свали лъка от гърба си и го хвърли в реката. Стори същото с колчана, последван от дългия и късия меч и накрая — камата от колана му.

Вражеският предводител кимна уважително на Дакал, обърна се и извика нещо на хората си. Един по един, ездачите вдигнаха пиките си и отпуснаха лъковете. Водачът вдигна ръка и направи на Дакал жест да се приближи.

Дакал се усмихна и поклати глава.

Дръпна юздите силно вдясно, завъртайки коня, след което го пришпори здраво. Животното се вдигна на задни крака, сви предните и започна с мъка да си проправя път към пяната над дълбокия водопад.