Читать «Кралството» онлайн - страница 6

Чу се рязка команда и отряд от тридесетина членове на личната гвардия се появиха пред погледа му. С мрачни лица и погледи, вперени в хоризонта, с пики в ръцете, войниците започнаха да избутват изпълнените със страхопочитание работници по-далеч зад шатрата. След това се наредиха на откритото пространство около нея, на равно разстояние един от друг, обърнали лица навън от гомпата и стиснали здраво пиките пред телата си.

От пътеката под тях се чу още една гърлена заповед, последвана от резки стъпки по чакъла. Стегната формация от кралски телохранители в червено-черна бамбукова броня измаршируваха на откритото пространство и се упътиха право към Франческо и Джузепе. Бойният строй спря ненадейно, предните войници отстъпиха вляво и вдясно като човешка порта и през нея премина един-единствен мъж.

Над двайсет сантиметра по-висок и от най-високите си войници император Кангкси, владетел от династията Цин, Наместник на Небесния Господар, имаше изражение, в сравнение с което лицата на войниците му изглеждаха като мила майчина усмивка.

Кангкси направи три крачки към Франческо и спря. Изгледа го с присвити очи и продума. Франческо се озърна за Хао, но китаецът вече се беше изправил до него и шепнеше:

— Императорът пита, „Изненадан ли сте да ме видите?“

— Изненадан, ала и доволен, Ваше Величество.

Франческо знаеше, че въпросът не е случаен. Император Кангкси бе извънредно подозрителен — ако Франческо не си даваше вид на достатъчно изненадан от ранното пристигане на императора, незабавно би бил заподозрян, че е шпионин.

— Какво е това пред мен? — попита Кангкси.

— Това е шатра, Ваше Величество, проектирана от мен. Служи не само да пази Великия Дракон, а и да го крие от любопитни погледи.

Императорът кимна.

— Дайте чертежите си на личния ми секретар!

Императорът вдигна показалец и секретарят му пристъпи напред.

Франческо се поклони:

— Разбира се, Ваше Величество.

— Робите, които ви предоставих, добре ли работят?

Франческо трепна, но не отговори. През последните шест месеца той и Джузепе бяха работили и живели с тези мъже в какви ли не условия. Сега бяха като приятели. Ала не смееше да признае това на глас. Императорът нямаше да се поколебае да използва подобна емоционална връзка.

— Работиха превъзходно, Ваше Величество. За жалост обаче, четирима от тях загинаха миналата седмица, когато…

— Така е устроен светът. Смъртта властва. Ако са загинали в услуга на владетеля си, предците им ще ги посрещнат с гордост.

— Ръководителят им и мой преводач, Хао, ми бе особено полезен.

Погледът на императора трепна към Хао и се върна незабавно към Франческо:

— Семейството на мъжа ще бъде освободено от затвора. — Императорът вдигна пръст и секретарят отбеляза нещо на пергамента в скута си.

Франческо си пое дълбоко дъх и се усмихна.

— Благодаря ви, Ваше Величество, за милостта!

— Кажете ми, кога ще е готов Великият Дракон?