Читать «Кралството» онлайн - страница 5

— Кажи на хората да привършат по-бързо. Гостът ни скоро ще пристигне.

Хао отправи поглед към хоризонта и видя същото, към което Джузепе посочи преди няколко минути. Ококори се, ала бързо си върна самообладанието, кимна отривисто и каза:

— Ще бъде готово, господине!

Хао се обърна и започна да раздава заповеди на десетината местни, които седяха под върха на хълма. После махна с ръка и изтича при тях, за да се присъедини към усилията им.

Мястото, където останаха Франческо и брат му, бе десет на десет разкрача и всъщност бе покрива на вътрешния двор на една гомпа. От тук на всички страни се проточваха, осеяни с кули и наблюдателници стени, които следваха хребетите на хълма чак до дъното на долината. Приличаха на прешлените на някакъв гигантски гущер.

Макар че Франческо беше научил, че гомпата е най-вече укрепено средище на знанието, обитателите на тази сякаш имаха само едно занимание: войниклъка. За което той беше благодарен. По равнините нерядко се наблюдаваха набези и битки и беше ясно, че той и хората му живеят на границата на тази страна. Неслучайно бяха прехвърлени тук, за да довършат работата по машината — която техният благодетел нарече Великия дракон.

Във въздуха заехтяха ударите на чукове по дърво. Работниците на Хао бързаха да забият последните колове в каменистата почва. По равната земя, около двамата братя, се носеха вихрушки прах. Не след дълго чуковете заглъхнаха. Хао се приближи до Франческо и Джузепе.

— Готови сме, господине!

Франческо отстъпи няколко крачки и се полюбува на зданието. Беше доволен. Едно беше да го проектира на хартия, а съвсем друго, да го види на живо.

Шатрата, направена от снежнобяла коприна и с кървавочервени извити външни подпори от бамбук, приличаше повече на замък от облаци. Извисяваше се на над десет метра и заемаше почти три четвърти от хълма.

— Добра работа — каза доволно Франческо. — Джузепе?

— Великолепно! — промълви едва-едва по-младият Лана де Терци.

Франческо кимна и тихо додаде:

— Да се надяваме, че това, което е вътре, е още по-впечатляващо.

Макар че зорките очи на съгледвачите на гомпата видяха приближаващата се свита преди Джузепе, стражите не надуха предупредителните рогове, докато конниците не се приближиха на няколко разтега от тях. Това, както и посоката, откъдето идваха ездачите, заедно с по-ранното им пристигане, беше тактическо решение, досети се Франческо. Повечето постове на врага бяха на запад. Групата идваше от изток и така щеше да скрие облака прах зад хълма, където се намираше гомпата, за да нямат време дебнещи от засада вражески отряди да им пресекат пътя. Познавайки благодетеля си, Франческо подозираше, че скришом са наблюдавали гомпата отдалеч, докато се промени посоката на вятъра и се оттеглят вражеските патрули.

Лукав мъж беше техният благодетел, помисли си Франческо. Лукав и опасен!

След по-малко от десет минути Франческо дочу хрупането на ботуши по спираловидната чакълена пътека в подножието на хълма. Над оградения от канари ръб на върха на хълма се вдигна прах. Внезапно се възцари тишина. Макар че Франческо го очакваше, това, което последва, го изпълни със страх.