Читать «Кралството» онлайн - страница 2

През последните три дни враговете му нито се виждаха, нито се чуваха. Не срещаше и много от местните, а тези, с които се разминаваше, не му обръщаха много внимание. По ръст и лице приличаше на тях. Инстинктите го подтикваха да продължава напред, нашепваха му, че не се е отдалечил достатъчно от…

Оттатък поточето, може би на петдесетина метра, се чу пукот на клонки. Всеки друг не би обърнал внимание, но Дакал позна звука на крачещ през гъсталака кон. Собственото му животно спря да пие, вдигна глава и ушите му потрепнаха.

От пътеката пък се чу протътрянето на копито. Дакал извади лъка от калъфа, както и стрела от колчана, и приклекна във високата до колене трева. Отчасти скрит от краката на коня си, той надзърна изпод корема на животното. Нищо не помръдваше. Обърна глава надясно. През дърветата се виждаше тясната пътека. Дакал гледаше и чакаше.

Отново протътряне.

Сложи една стрела на тетивата и опъна леко лъка.

След няколко мига се появи кон, който подтичваше леко. Животното спря. Дакал виждаше само краката на ездача и облечените му в черни ръкавици ръце, отпуснати на лъка на седлото. Държеше леко поводите. Едната ръка леко ги подръпна. Под него конят изцвили и тропна с крак.

Умишлено, разбра незабавно Дакал. Разсейване.

Нападателите щяха да дойдат откъм гората.

Дакал опъна лъка, прицели се и стреля. Стрелата прониза крака на мъжа от вътрешната страна на бедрото. Онзи извика, стисна улученото място и се свлече от коня. Дакал знаеше, че се е прицелил добре. Стрелата бе пронизала артерията и мъжът щеше да е мъртъв само след минути.

Все още приклекнал, се завъртя на пета и извади още три стрели от колчана — две от тях заби в земята пред себе си, а третата сложи на тетивата. Ето там — на десетина метра, трима нападатели с извадени мечове се промъкваха през храстите. Дакал се прицели в най-задния от тях и стреля. Мъжът се строполи. Следващите две стрели изхвърчаха една след друга — едната уцели целта си в гърдите, а другата се заби в гърлото на последния останал прав. Четвърти воин нададе боен вик и се спусна откъм една горичка. Почти стигна до ръба на потока, преди стрелата на Дакал да го повали.

Гората утихна.

Само четирима, запита се Дакал. Никога преди не бяха изпращали по-малко от дузина.

Сякаш в отговор, по пътеката зад него се разнесе тропот на копита. Дакал се обърна и видя колона от конници, които галопираха покрай падналия си другар.

Три коня… четири… седем… Десет. И прииждаха още. Превъзходството им беше смазващо. Дакал скочи на коня, приготви поредната стрела и се завъртя на седлото, тъкмо когато през пролуката между дърветата се показва първият конник. Стреля. Стрелата прониза дясното око на мъжа. Силата на изстрела изтласка нападателя назад. Той се удари в задницата на коня и се строполи пред следващия ездач, чийто кон се вдигна на задните си крака. Конете зад него започнаха да се блъскат един в друг. Устремът им се забави.