Читать «Кралството» онлайн - страница 157

Оказа се отново в коридора. Шахтата остана вляво от нея. Реми се обърна надясно и продължи, като полунакуцваше, полутичаше. Отпред челникът й освети тъмен кръг в пода. Още една шахта. Реми се опита да я заобиколи, но болката и нараненият глезен й попречиха и тя се изтърколи през отвора.

Падането, за щастие, беше кратко. Тази шахта беше може би наполовина по-плитка от първата. Реми се приземи на дупето си. Този път болката беше твърде силна, за да я сподави. Изкрещя! Претърколи се и затърси пистолета си. Нямаше го.

Трябваше й нещо… каквото и да е. Марджъри идваше.

Лъчът от челника на Реми се спря на някакъв дървен предмет. Още преди съзнанието й да й каже какво е, ръцете й го заопипваха — тъмно дърво, тежък черен лак, без видими сглобки…

Тя протегна ръка, обхвана ръба на кутията с върховете на пръстите си и я придърпа към себе си. На ярката светлина Реми видя четирите символа — четирите знака на лова, разположени в квадрат.

— Хванах те!

Марджъри се спусна през отвора и се приземи като котка в краката на Реми. Завъртя автомата си, така че да сочи към Реми.

— Не и днес! — извика Реми.

Грабна сандъка на Теуранг, вдигна го с две ръце над главата си и се изправи със скок, като удари силно Марджъри в челото.

Лицето на полукитайката се отпусна, тя подбели очи и обляна в кръв се строполи на земята без да помръдне.

Стъписана, Реми заотстъпва, докато гърбът й не се опря в каменната стена. Плъзна се по нея и седна. Затвори очи.

След известно време някакви звуци достигнаха до объркания й ум.

— Реми? Реми?

Сам!

— Тук съм! — извика тя. — Тук долу!

След трийсетина секунди в отвора на шахтата се появи лицето на Сам.

— Добре ли си?

— Може да ми трябва преглед, но съм жива.

— Това същото, за което си мисля ли е?

Реми потупа сандъка до себе си.

— Просто ми попадна. Чист късмет.

— Мъртва ли е Марджъри?

— Не мисля, но я ударих доста силно. Може никога да не е същата.

— За нейно добро е. Готова ли си да се качиш?

Сам, въоръжен с автомата на Ръсел, си беше проправил път до главния тунел. Не знаеше къде е Жилан, затова просто взе раницата си и пое към втората шахта и Реми.

След трийсет минути двамата е озоваха отново в Голямата стая. Заедно извадиха от шахтата отпуснатото тяло на Марджъри. Сам подаде на Реми автомата, взе Марджъри и я прехвърли през рамо.

— Внимавай за Жената — дракон — каза той на Реми. — Ако я видиш, стреляй и не питай.

Когато наближиха изхода на тунела, Реми спря.

— Чуваш ли това?

— Да… Някой си подсвирква. — Сам се ухили. — Това е „Владей, Британия“!

Сам и Реми предпазливо се показаха от тунела.

На седем-осем метра, с гръб към една канара седеше Джак Карна. Забеляза ги и спря да свири. Махна им жизнерадостно.

— Привет-мривет! Ха-ха, това се римуваше. Колко съм умен.

Втрещени, Сам и Реми се приближиха до него. Под шала, който бе увил около врата си, Карна бе натъпкал няколко марли, а в скута си държеше беретата на Аджай.

На метър-два от него Жилан Шъ лежеше по гръб, а главата й беше подпряна на сгънатия анорак на Аджай. И двете й бедра бяха пристегнати с окървавени превръзки. Жилан беше будна — гледаше ги свирепо, но не продумваше.