Читать «Кралството» онлайн - страница 156

Приклещени един в друг, те се озоваха с препъване в следващата стая, удариха се в една стена и преминаха в трета стая. Ръсел отметна глава и прибра брадичката си. Сам имаше време само да се досети какво ще стори противникът му, преди челото на Ръсел да се забие във веждата му. Пред очите му отново изскочиха звезди и в полезрението му започна да се прокрадва мрак. Сам издиша рязко, вдиша дълбоко и стисна зъби. Зрението му се проясни леко. Също отметна глава, но разликата във височината правеше удара с глава невъзможен. Вместо това Сам си избра ключицата на Ръсел. Този път Ръсел извика от болка. Сам продължи с атаката си по същия начин, още няколко пъти. Автоматът на Ръсел се удари в земята.

Отново се завъртяха, като Ръсел се опитваше да използва по-голямата си сила, за да наруши равновесието на Сам или да го приклещи до някоя стена.

Ненадейно балансът на Ръсел се промени — отстъпваше назад по-бързо, отколкото можеха да го задържат краката му. Сам превключи на наученото в джудото. Щеше да се възползва максимално от ситуацията. Вложи цялата си сила в краката си и се засили напред. Избута Ръсел назад, набирайки скорост. Удариха се в ръба на един свод и отново излязоха в коридора. Сам продължи да натиска.

И двамата западаха — равновесието на Ръсел го бе предало. Обгърна ги завеса от зеленина. Сам чу и усети как се късат лиани. Видя светлина зад рамото на Ръсел. Пусна го и го удари в слънчевия сплит с глава. Ръсел изчезна през завесата. Сам се опита да се задържи, но също пропадна в празното.

Небеса и гранитни стени изпълниха погледа му, а далече долу кипеше река…

Падането спря изведнъж. Ударът изкара въздуха му. Вдиша няколко пъти. Отвори очи. Виждаше само един черен стоманен цилиндър.

Пистолет, помисли си зашеметено. Още стискаше пистолета си.

Лежеше по корем върху един от големите клони на покрито с мъх дърво. Огледа се. Явно бяха паднали от прозорец на храма. Дървото, израсло от външната стена на храма, беше вкоренено в малко парче земя на ръба на платото. Под него имаше триста метра до река Цангпо.

Сам чу стон под себе си. Проточи врат — Ръсел лежеше по гръб до дървото. Очите му бяха отворени и гледаха Сам.

С лице, изкривено от болка, Ръсел седна. Дясната му ръка се плъзна по единия крачол и го повдигна. Към ботуша си беше прикрепил кобур. Ръсел посегна към револвера в него.

— Недей, Ръсел! — каза Сам.

— Върви на майната си!

Сам се прицели в гърдите на Ръсел.

— Недей! — отново го предупреди той.

Ръсел откопча кобура и извади револвера.

— Последен шанс — каза Сам.

Ръсел понечи да вдигне ръка.

Сам стреля. Ръсел ахна и падна назад с очи, сляпо втренчени в небето.

Водена от бясно подскачащия лъч на челника си, Реми се хвърли през свода. В камъните до нея се забиваха куршуми. Реми се завъртя, стреля на сляпо два пъти и продължи да тича.