Читать «Кралството» онлайн - страница 158
Клайв Касслер
Реми каза:
— Джак, мисля, че трябва да ни обясниш.
— Разбира се. Както се оказа, Ръсел стреля добре, но не идеално. Мисля, че се опита да стреля през мен и да уцели и Аджай. Проклетият му куршум премина през онзи мускул… как се казва, този между рамото и врата?
— Трапецовидния — подсказа Сам.
— Същият. Пет сантиметра вдясно и щях да съм пътник.
— Боли ли те? — попита Реми.
— Не знам къде се намирам. А какво носиш ти, прекрасна Реми?
— Валяше се по пода.
Реми постави кутията до Карна. Той се усмихна и потупа капака.
— Ами тя? — попита Сам.
— А, Жената — дракон. Много просто. Мислеше, че съм мъртъв и свали гарда. Докато вървеше към мен, грабнах пистолета на Аджай — този тук, и я прострелях в десния крак. След това и в левия, за всеки случай. Мисля, че се получи добре. Вие какво ще кажете?
— Съгласен съм — отвърна Сам.
Обърна се към Жилан. Приклекна и пусна Марджъри до нея. Жилан се пресегна и докосна лицето на дъщеря си. Сам и Реми гледаха стъписано, докато очите на Жилан се пълнеха със сълзи.
— Жива е — каза тихо Сам.
— А Ръсел?
— Не.
— Убихте го!? Убихте сина ми!?
— Не ми остави друг избор.
— Тогава аз ще убия теб, Сам Фарго!
— Може да опиташ. Но първо помисли: можехме да оставим и Марджъри да умре. Не го направихме. Джак е можел да те убие. Не го е направил. Тук си заради съпруга си. Изпратил е теб и децата ти да му вършите мръсната работа и сега синът му е мъртъв. Ще слезем оттук и ще те вземем със себе си. А щом се доберем до телефон, ще се обадим на ФБР и ще разкажем всичко, което знаем. Имаш избор — можеш да си свидетел, а можеш и да си обвиняем. Така или иначе, отиваш в затвора, но ако изиграеш картите си добре, Марджъри може да се отърве.
— На колко години е? — попита Реми.
— Двайсет и две.
— Животът е пред нея. От теб зависи как ще го прекара — свободна от хватката на баща си или в затвора.
Изпълненият с омраза поглед на Жилан ненадейно изчезна. Лицето й се отпусна, сякаш току-що бе оставила зад себе си тежко бреме.
— Какво трябва да направя?
— Кажи на ФБР всичко, което знаеш за работата на Чарлс Кинг — всяка гадост, която е извършил или ти е наредил да извършиш.
Реми добави:
— Умна си, сигурна съм, че си се подготвила за нещо такова. Имаш много дебела папка за Кинг някъде, нали?
— Какво избираш? — попита Сам.
Жилан се поколеба, но кимна.
— Добър избор. Джак, май че изгубихме радиопредавателите си.
— Моят е тук.
— Включи го и се опитай да се свържеш с Гупта. Време е да се махаме от тук.
Епилог
Спасителната операция на Сам и Реми от храма Шангри-Ла се разви без усложнения. Както им беше обещал, Гупта кръжеше в района и чакаше да му се обадят. Върна се и ги взе. Четири часа след като напуснаха китайското въздушно пространство, Гупта се приземи на летище Итанагар.
Освен тях нямаше други живи свидетели на случилото се в планините, така че никой в китайското правителство не разбра за инцидента. Гупта и пътниците му просто бяха разглеждали забележителности.
Прегледаха Сам и Реми в болницата на Итанага и ги пуснаха да си ходят, а Марджъри остана, за да бъде наблюдавана и през нощта. Също като баща си, тя се оказа доста твърдоглава и резултатът от удара на Реми бе просто леко мозъчно сътресение.
