Читать «Кралството» онлайн - страница 155

— Иска същото като вас — извика Ръсел. — Иска да види Златния човек в музей, където му е мястото. Двамата със съпругата ти ще сте съоткривателите. Представи си славата!

— Не го правим за слава — каза под нос Сам. — Идиот!

Вдясно, по-надолу по коридора, се скъса една лиана и я последва едва чуто:

— Мамка му!

Сам приклекна, премести пистолета в лявата си ръка и надзърна иззад ъгъла. На шест метра от него, Ръсел тичаше право към прикритието му. Сам стреля. Ръсел се препъна, но успя да се задържи прав и се скри в една врата.

Сам прекоси коридора и влезе в отсрещната стая. Отвори барабана на револвера. Оставаше му един куршум.

Реми се приземи тежко в дъното на шахтата и опита да се претърколи през рамо, за да намали силата на удара, но се удари в нещо твърдо. По гърдите й се стрелна нажежена до бяло болка. Тя сподави вика си и се насили да остане неподвижна. Намираше се в пълен мрак. По всяка вероятност беше под земята.

Отгоре долетя гласът на Марджъри.

— Реми? Излез! Знам, че си ранена. Излез и ще ти помогна.

Няма да стане, сестро, помисли си Реми.

Реми събра шепи около челника си, включи го и огледа набързо. Отзад имаше стена — отпред, широк тунел, който водеше леко надолу. От двете му страни се виждаха сводове. Реми изключи челника.

Запълзя напред на колене и лакти. Когато реши, че се е отдалечила достатъчно от Марджъри, включи челника. Притиснала ръка към гърдите си, Реми се изправи. Избра си свод напосоки и пристъпи през него. Вляво видя още един.

От тунела се чу тупване и изсумтяване. Реми погледна зад ъгъла, точно навреме за да види как лъча от челника на Марджъри се завърта към нея. Реми вдигна пистолета, прицели се и стреля бързо три пъти. Дулото на автомата на Марджъри също проблесна.

Реми заотстъпва назад, обърна се и се хвърли през следващия свод.

Сам знаеше, че Ръсел е зад него, в коридора отсреща.

Един куршум, помисли си Сам. Ръсел има повече. Сам трябваше да го подмами към себе си, на три метра или по-малко, но достатъчно близо, за да не пропусне.

Като се опитваше да запомни разположението на стаята, Сам се промъкна към другия й край, след това пристъпи вляво през един свод. Обърна се надясно, пристъпи до следващия свод и рискува да погледне в коридора.

Отсреща нещо изпука. Ръсел!

Вдигнал пистолет, Сам се отдръпна от вратата. Стигна до следващия свод и понечи да мине през него.

Ръсел стоеше в коридора. Сам вдигна пистолета и се прицели. Но Ръсел пристъпи и се скри от поглед. Сам направи две големи крачки напред и с пистолет пред себе си влезе странично в коридора.

Озова се лице в лице с Ръсел.

Сам знаеше, че Ръсел е по-млад и по-силен от него, а сега се оказа и много по-бърз. Преди Сам да успее да натисне спусъка, Ръсел замахна с приклада на автомата. Сам се отдръпна навреме, за да не поеме цялата сила на удара, но въпреки това пред очите му изскочиха звезди. Инстинктивно се хвърли напред и хвана Ръсел в мечешка прегръдка, която блокира ръцете на противника му. Двамата се запрепъваха назад. Ръсел се опря на единия си крак и се завъртя, повличайки го. Сам обаче запази равновесие и заби коляно в слабините на Ръсел. Младокът изсумтя. Сам го удари отново и отново. Краката на Ръсел се подгънаха, но успя да остане прав.