Читать «Кралството» онлайн - страница 153

Жилан смени телефона с радиостанция. Долепи я до устата си.

По радиото на Сам се чу:

— При теб ли е?

— При мен е — гласът на Аджай.

— Изкарай го навън.

Сам и Реми погледнаха вдясно. Джак Карна пристъпи от входа на тунела, следван от Аджай. Дулото на пистолета му беше опряно в главата на Карна. С другата ръка го стискаше за яката.

Спряха пред тримата новодошли. Намираха се на десетина метра вдясно от Сам и Реми.

— Защо, Аджай? — попита Карна.

— Много съжалявам, господин Карна. Наистина!

— Но… защо? Приятели сме. Познаваме се от…

— Дойдоха при мен в Катманду. Предложиха ми повече пари, отколкото бих спечелил за десет живота. Мога да изпратя децата в университет, да си купим нов дом… Съжалявам! Но тя ми даде дума. Няма да нарани никой от вас.

Карна отвърна:

— Излъгала те е. — След това се обърна към Жилан: — Вече срещнах челядта ти в Ло Монтанг преди няколко месеца. Но с вас не мисля, че сме се запознавали.

Жилан каза:

— Казвам се…

— Жената — дракон, знам. Закъсняхте, нали го съзнавате. Това не е мястото. Теуранг не е тук.

— Лъжеш! Аджай, какво ще кажеш?

— Преди малко започнахме да търсим, госпожо. Господин Карна и двамата Фарго са сигурни, че това е мястото на Шангри-Ла.

Жилан каза:

— И като говорим за Фарго… Излизайте и двамата! Хеликоптерът ви го няма! Излезте, помогнете му да намери Златния човек и ще дам сигнал да дойдат да ни приберат. Ще ви приземя в Инкьон. Имате думата ми!

— Госпожо Жена дракон, Сам и Реми ви познават — каза Карна. — Обещанията ви нищо не струват.

— Навярно сте прав — отговори Жилан. — Господин и госпожо Фарго! Излезте или ще убия приятеля ви!

Реми прошепна:

— Сам, трябва да му помогнем.

— Тя точно това иска — отвърна Сам.

— Не можем просто да й позволим…

— Знам, Реми!

Карна се обади:

— Госпожо Жена дракон, не могат да ви чуят. Всичко това зад мен е храм — толкова голям, че ще са нужни месеци да се претърси. Точно сега вероятно не знаят, че сте тук.

— Биха ме чули по радиото.

— Не и отвътре. Там няма сигнал.

Жилан обмисли това.

— Аджай, вярно ли е това?

— За радиото, като цяло да. Колкото до храма, огромен е. Може да не са разбрали, че пристигате.

— Тогава ще трябва да ги намерим — каза Жилан.

— Освен това — добави Карна, — ако гледаха, щяха да знаят какво искам аз. Цял живот съм търсил Теуранг. По-скоро бих умрял и бих ги оставил да го унищожат, отколкото да го дам на вас.

Жилан се обърна към Ръсел, който стоеше зад дясното й рамо и му каза нещо. Ръсел вдигна автомата.

Подведен от импулс, за който незабавно съжали, Сам извика:

— Джак, залегни!

Оръжието на Ръсел избълва огън. Кръв пръсна от врата на Карна и той се свлече. Ръсел стреля отново, три куршума в гърдите на Аджай. Той се препъна назад и падна мъртъв. Жилан извика.

— Там са! В онзи тунел! След тях!

Ръсел и Марджъри се затичаха с вдигнати оръжия. Зад тях Жилан закрачи към тялото на Карна.

Сам се обърна и стисна Реми за раменете.

— Бягай! Скрий се!

— Ами ти?!

— Идвам след теб.

Реми се обърна и затича несигурно по тунела. Сам вдигна пистолета и стреля веднъж по Ръсел и Марджъри. Не се надяваше да ги улучи, но стрелбата му постигна целта си. Близнаците се разделиха и се хвърлиха зад най-близките канари.