Читать «Кралството» онлайн - страница 152

— Сам… Гупта… е забелязал… излита.

— Излита? — повтори Реми.

Обърнаха се и затичаха надолу по стълбите — Реми изоставаше, заради накуцването. Прекосиха помещението и поеха по тунела.

Реми се обади:

— Какво мислиш, че е забелязал?

— Единственото, което би го уплашило — отвърна Сам през рамо. — Хеликоптер.

— От това се боях.

Пред тях се появи овално петно светлина. Сам и Реми спряха пред него и изминаха приведени последните няколко стъпки. Перките на вертолета се въртяха бързо — в кабината Гупта яростно натискаше бутони и проверяваше показанията на уредите. Грабна радиостанцията си и заговори:

— Съжалявам, ще опитам да се върна! Скрийте се! Може да си отидат.

Машината се издигна, на десет метра височина наклони носа надолу и се скри от поглед.

С периферното си зрение Сам и Реми видяха Карна и Аджай да излизат от своя тунел. Сам махна и след това им направи знак да се скрият обратно. Така и сториха.

Сам и Реми първо чуха, а след няколко секунди видяха масленозелен хеликоптер в края на платото. Познаха незабавно формата на носа и ракетните установки: китайски З-9.

— Старият ни враг — промърмори Реми.

Двамата със Сам отстъпиха метър назад.

Военният хеликоптер продължи да се приближава, завъртя се и събуди още един техен свиден спомен: отворена врата и картечар. Хеликоптерът се плъзна странично до центъра на платото и кацна.

— Да вървим, Сам — прошепна Реми. — Трябва да се скрием.

— Почакай малко.

На прага се появи силует.

— О, не! — промълви Реми.

Жилан Шъ.

Тя стъпи на земята. В дясната й ръка се виждаше малък автомат. Към нея се присъединиха още двама — Ръсел и Марджъри Кинг, въоръжени по същия начин.

— Близнаците — чудо — не можа да се въздържи Сам.

Жилан се обърна, каза им нещо и пристъпи към страничната врата. Тя се отвори и оттам се показа китаец на четирийсет и няколко години. Сам извади бинокъл от раницата си и погледна.

— Мисля, че открихме китайската връзка на Кинг — каза Сам. — Определено е от армията. Много висок чин, полковник или генерал.

— Виждаш ли други войници вътре?

— Не, само картечаря. Но той, Жилан и близнаците са напълно достатъчни. Не знам обаче защо още не са угасили двигателя.

— Как ни намериха, за бога?

— Нямам представа. Твърде късно е да се чудим сега за това.

Офицерът и Жилан се ръкуваха и той затвори вратата. Двигателят на хеликоптера засвистя по-силно и машината излетя.

— Шансовете ни току-що се увеличиха — каза Сам.

— Какво прави Жилан?

Сам насочи бинокъла си към Жилан, за да я види как вади мобилен телефон от джоба на якето си. Тя набра няколко цифри и после заедно с близнаците изпроводи с поглед хеликоптера.

Хеликоптерът експлодира. Към земята се понесоха парчета горящи останки.

Сам и Реми помълчаха няколко секунди. Накрая Реми просъска:

— Този безжалостен…

— Кинг се подсигурява — каза Сам. — Сигурно е прекратил операцията с незаконните вкаменелости — теренът на разкопките, транспортната система, а сега и връзката с правителството трябва да бъдат заличени.

— Само ние оставаме — каза Реми. — Можем ли да ги застреляме оттук?

— Нямаме шанс. Пистолетите ни нищо не струват на повече от седем метра.