Читать «Кралството» онлайн - страница 149

— Това си е направо сюрреалистично — отбеляза Сам. — Седим си насред нищото, а индийски пилот ни изпразва кредитните карти.

— Както казах в Непал, нито миг не скучаем — засмя се Реми. — Знам, че глезенът ми ще се зарадва на тази промяна в плановете.

Аджай каза:

— Гупта казва, че плащането е минало. Можем да тръгнем, когато решите.

Хеликоптерът пое на север по долината на река Сианг. Скоро подминаха последното индийско селище преди границата. Не след дълго Гупта се обърна към тях и каза:

— Пресичаме линията Макмеън.

— Това е — каза Сам. — Нахлухме в Китай.

Самото прекосяване мина без произшествия, но скоро пейзажът се промени. Както им каза Гупта, върховете и хребетите се изостриха. Долината стана по дълбока, стените й се извисиха стръмно нагоре, а горите се сгъстиха. Най-стряскащата разлика беше Сианг. Тук, в южния край на клисурата Цангпо, реката кипеше, а вълните избухваха в канари и скални стени, хвърляйки пръски високо във въздуха. Гупта държеше машината колкото се може по-близо до реката и под хребетите.

— Петнайсет минути — каза по едно време Гупта.

Сам и Реми споделиха по една усмивка. Преминаха през толкова много перипетии, изминаха толкова много пътища и сега целта им беше само на петнайсет минути… или поне така се надяваха.

Карна беше кълбо от нерви. Стискаше челюсти, мачкаше топката в ръката си и не отлепяше очи от гледката през прозореца.

— Добре ли си, Джак? — попита Сам.

— Идеално, приятелю! Почти стигаме, нали?

— Наближаваме периметъра на координатите, които ми дадохте — заяви Гупта.

Аджай беше дал ориентировъчен диаметър от три километра. Около тях се издигаха подобни на обелиски възвишения с плоски върхове. Река Цангпо се увиваше в основите на отвесните скали като разпенена бяла панделка.

— Не виждам много каяци — отбеляза Сам. — Или какъвто и да било знак от хора.

Карна вдигна погледа си от картата, която гледаше, и отвърна:

— Бих се изненадал, ако видите. Погледнете на какво прилича терена. Само най-решителните — или най-лудите, смеят да припарят тук.

— Не знам като обида или като комплимент да го приемем — прошепна Реми на Сам.

— Ако се върнем живи, ще е комплимент — отвърна й той с усмивка.

Карна се обърна към Аджай:

— Помоли Гупта да се движи така, че да огледаме по-добре тези възвишения. Ако изчисленията ми са верни, сме точно над мястото.

Аджай предаде молбата на пилота. Гупта забави скоростта и започна да обикаля всяко едно от скалните възвишения. Променяше височината, за да могат пътниците да оглеждат отблизо образуванията. Реми не спираше да снима.

— Там! — извика внезапно Джак и посочи напред.

На сто метра от другата страна на прозореца се издигаше скално възвишение със средни размери — триста метра високо и широко около петстотин. Отвесните гранитни стени бяха покрити с увивни растения, листа и големи туфи мъх.

— Виждате ли го? — Показалецът на Карна се движеше по стъклото. — Формата… Започнете отдолу и продължете нагоре… Виждате ли къде започва да се разширява и как на трийсет метра под платото, внезапно се разгръща? Кажете ми, че го виждате!