Читать «Кралството» онлайн - страница 148

Издигнаха се и се понесоха напред.

Отчасти, за да управлява по-лесно и отчасти, за да улесни евентуално издирване, ако машината се разбие, пилотът следваше лъкатушещия път на река Сианг. По бреговете имало още няколко селища, обясни Аджай. Ако имат късмет, някой би видял как хеликоптерът пада и би съобщил за произшествието.

— О, просто фантастично! — надвика Карна рева на мотора.

— Мачкай си топчето, Джак — отвърна Реми през смях. — Аджай, познаваш ли пилота?

— О, да, госпожо Фарго! Много добре при това. Служили сме заедно. Гупта сега има фирма за транспорт — разнася стоки до отдалечени части на Арунахал Прадеш.

Хеликоптерът продължи на север, като не се издигаше на повече от стотина метра над кафявите води на Сианг. Не след дълго се озоваха над остри хребети и дълбоки долини, покрити с толкова гъста джунгла, че Сам и Реми не виждаха нищо, освен зелен килим. Сианг беше широка и бавна река, но на няколко места, където имаше тесни клисури, водите се разпенваха бурно, а вълните изглеждаха страшно дори и от въздуха.

— По тези води май не може да се плава — обади се Сам, докато гледаше през прозореца.

— Това не е нищо — отвърна Карна.

— Клисурата на река Цангпо, накъдето сме се упътили, е позната като Еверестът на реките. Има части от Цангпо, които просто не могат да бъдат преминати.

— Някой някога опитвал ли е да ги прекоси? — попита Реми.

— О, да, много пъти. Най-вече екстремни каякари, нали, Аджай?

Аджай кимна.

— Мнозина са загубили живота си, а телата им никога не са били открити.

— Не ги ли намират надолу по течението? — попита Сам.

— Обикновено налягането ги затиска към дъното и ги смазва. Няма много за откриване след това.

След четирийсет минути Гупта се обърна назад и каза:

— Наближаваме Тутинг. Пригответе се за кацане.

Сам и Реми с изненада установиха, че селцето си има писта за приземяване, макар и пообрасла с разни растения. Приземиха се и всички се измъкнаха от хеликоптера. На изток, нагоре по долината над върховете на дърветата се виждаха няколко покрива. Навярно Тутинг, предположиха Сам и Реми.

— От тук нататък ще вървим — заяви доволно Карна.

Тримата със Сам и Реми се заеха да разтоварват екипировката.

— Извинете ме за момент — каза Аджай и се отдалечи заедно с пилота. След малко се приближи отново.

— Гупта има предложение за вас — каза той. — Попита ме колко навътре в Китай отиваме и аз му казах. За допълнителна сума ще ни закара почти до крайната ни цел.

— Не го ли тревожат китайците? — попита Сам.

— Не много. Каза, че нямат радар в района, а и районът до целта ни е осеян с дълбоки и ненаселени долини. Може да прелети, без никой да го види.

— Е, това ми звучи много по-добре от шестдневно вървене първо в едната посока, а после и в другата — отбеляза Карна. — Колко иска?

Аджай попита Гупта на хинди и каза:

— Двеста хиляди рупии — четири хиляди щатски долара.

— Нямаме толкова у себе си — въздъхна Сам.

— Гупта предположи, че ще е така. С радост ще приеме кредитна карта.

Съгласиха се с условията на Гупта и пилотът предаде по радиото информацията за кредитната карта на Сам на базата в Итанагар.