Читать «Кралството» онлайн - страница 11

Сега семейство Фарго се взираха мълчаливо в острова пред себе си.

— Малко е трудно за проумяване, нали? — промълви Реми.

— Определено е така — съгласи се Сам.

Никакво образование и опит не можеха да ги подготвят за откритото на Пулау Легунди. Случайно намерената корабна камбана край брега на Занзибар се разрасна в поредица от находки, които щяха да занимават археолози, историци и антрополози поколения напред.

Двукратният зов на морска сирена изтръгна Сам от размисъла му. Той хвърли поглед вляво — на почти километър от тях, дванайсетметрова лодка от бреговата охрана на Суматра идваше право към тях.

— Сам, да не си забравил да платиш горивото в магазина за лодки под наем? — подкачи го Реми.

— Не, но използвах фалшивите рупии, които ми бяха подръка.

— Ясно.

Лодката скъси разстоянието до тристатина метра, след което се обърна надясно, а после — наляво, в сърповиден завой. Лодката на бреговата охрана застана успоредно на лодката на Реми и Сам, на около трийсет метра от тях. През високоговорител се чу английски със силен индонезийски акцент:

— Привет! Вие ли сте Сам и Реми Фарго?

Сам вдигна ръка утвърдително.

— Моля, изчакайте. Водим ви някого.

Сам и Реми се спогледаха озадачено — не очакваха никого.

Лодката ги обиколи веднъж и скъси още разстоянието. После спря на по-малко от метър вляво от централната им част. Двигателят постепенно утихна.

— Поне изглеждат дружелюбни.

За последно чужд плавателен съд ги бе приближавал в Занзибар. Пак беше патрулна лодка, но на нея бяха монтирани едрокалибрени картечници, а моряците имаха гневен вид и носеха автомати „Калашников“.

— Засега са дружелюбни, да — съгласи се скептично Реми.

На кърмовата палуба на патрулката, между двама полицаи със сини униформи, стоеше дребничка азиатка на четирийсет и няколко години, с изпито, ъгловато лице и почти войнишка прическа.

— Позволявате ли да се кача? — попита жената. Английският й бе безупречен, акцент почти не си личеше.

Сам сви рамене.

— Позволяваме.

Двамата полицаи пристъпиха напред, сякаш се готвеха да й помогнат да прескочи между лодките, но тя не им обърна внимание и с една-единствена плавна стъпка премина от фалшборда на индонезийската лодка в тази на Фарго. Обърна се към Сам и Реми, която бе застанала до съпруга си. Жената ги изгледа с невъзмутими черни очи и им подаде една визитна картичка. На нея пишеше само „Жилан Шъ“.

— Какво можем да направим за вас, госпожице Шъ? — попита Реми.

— Моят работодател, Чарлс Кинг, иска да му доставите удоволствието да се срещне с вас.

— Извинете ни, но не познаваме господин Кинг.

— Чака ви на борда на личния си самолет на частния терминал за чартърни полети в покрайнините на Палембанг. Желае да разговаря с вас.

Макар английският на Жилан Шъ да беше безупречен, звучеше смущаващо сковано, сякаш жената говореше на автоматик.