Читать «Кралството» онлайн - страница 13
Клайв Касслер
— Някой ден ще ме наречеш Сам.
— Не и днес.
— Колко е часът при теб?
— Около единайсет — Селма рядко си лягаше преди полунощ и рядко спеше до след четири-пет сутринта. Въпреки това, винаги звучеше съвсем бодро. — Какво сте ми измислили?
— Задънена улица, надяваме се — отвърна Сам, след което разказа за посещението на Жилан Шъ. — Чарлс Кинг звучи като някакъв богопомазаник.
— Чувала съм за него. Богаташ с главно „Б“.
— Виж дали можеш да изкопаеш някаква кал за личния му живот.
— Нещо друго?
— Чувала ли си нещо за семейство Олтън?
— Не, нищо.
— Обади се на Джуди и виж дали Франк не е извън страната — помоли я Сам. — Поинтересувай се дискретно. Ако има проблем, не искам да плашим Джуди.
— Кога ще се срещате с Кинг? — попита Селма.
— След четири часа.
— Разбрано — развеселена отвърна Селма. — Дотогава ще знам кой номер риза носи и какъв сладолед обича.
2.
Сам и Реми подраниха с двайсет минути за срещата си и спряха скутерите си до противоураганната ограда по границата на частния терминал на летище „Палембанг“. Както беше предвидила Селма, пистата беше пълна с частни едномоторни и двумоторни самолети. Изключение правеше само един — модел „Гълфстрийм G650“. Цената му бе около шейсет и пет милиона долара. Той беше не само най-скъпият личен самолет в света, но и най-бързият — с максимална скорост 1200 км/ч. Можеше да носи гориво за над 12 000 км и да се издигне на максимална височина от 15 000 м, над 5000 м по-високо от пътнически самолет.
Предвид проучванията на Селма, този самолет не изненада Сам и Реми. „Крал Чарли“, както бе известен и сред приятелите, и сред враговете си, в момента се намираше на 11-о място в списъка на „Форбс“ на най-богатите хора в света, с лично състояние от 23.2 млрд. долара.
Започнал през 1964 г. като шестнайсетгодишен борсов спекулант по нефтените полета на Тексас, на двайсет и една той вече имал собствена компания за сондиране, „Кинг ойл“. На двайсет и четири бил милионер. На трийсет — милиардер. През 80-те и 90-те разширил империята си в банковия и минния отрасъл. Според Форбс, ако Кинг реши да прекара остатъка от живота си в офиса си в Хюстън и да играе дама, пак би печелил по сто хиляди долара на час само от лихви.
Въпреки това обаче, в ежедневието си Кинг живеел колкото е възможно по-скромно, като често се разхождал из Хюстън в пикапа си „Шевролет“ от 1968 г. и се хранел в любимата си закусвалня. Макар и не от ранга на Хауърд Хюз, бил известен с желанието да пази личния си живот личен и да стои настрана от светлината на прожекторите. Рядко успявали да го снимат на публично място, а когато посещавал някакви събития, било то работни или социални, обикновено го правел през уебкамера.
Реми погледна Сам.
— Номерът на опашката съвпада с това, което ни даде Селма. Ако някой не е откраднал самолета, изглежда самият той е тук.
— Само че защо?
Освен, че им даде кратка биография на Кинг, Селма се бе постарала да провери къде е Франк Олтън, който според секретарката му бил извън страната по работа. Макар да не го била чувала от три дни, тя не се тревожеше, защото Олтън често прекъсвал комуникацията с нея за седмица-две, ако задачата му била особено сложна.
