Читать «Кралството» онлайн - страница 12

— Тази част я разбрахме — каза Сам. Върна й визитката. — Кой е Чарлс Кинг и защо иска да се срещне с нас?

— Господин Кинг ми разреши да ви споделя, че става дума за ваш познат, господин Франк Олтън.

Това привлече вниманието на Сам и Реми. Олтън бе не просто познат, а близък, дългогодишен приятел, бивш полицейски офицер от Сан Диего, който бе станал частен детектив. Със Сам се познаваха от уроците по джудо, които посещаваха заедно. Сам, Реми, Франк и съпругата му Джуди имаха постоянна уговорка за вечеря веднъж месечно.

— Какво за него? — попита Сам.

— Господин Кинг желае да говори лично с вас по въпроса за господин Олтън.

— Много неща не ни казвате, госпожице Шъ — рече Реми. — Искате ли да ни споделите защо?

— Господин Кинг желае…

— … да говори с нас лично — довърши вместо нея Реми.

— Да, точно така.

Сам погледна часовника си.

— Моля, кажете на господин Кинг, че ще се срещнем се него в седем часа.

— Това е след четири часа — каза Жилан. — Господин Кинг…

— Ще трябва да почака — рече Сам. — Имаме работа, която трябва да свършим.

По досега стоическото изражение на лицето на Шъ премина гняв, но изчезна, почти незабавно. Тя просто кимна и каза:

— В седем. Моля, не се бавете.

Без да продума, жената се обърна, скочи като газела и се приземи на фалшборда на патрулната лодка. Избута с рамо полицаите и се скри в каютата. Единият полицай вдигна шапка за поздрав. След десет секунди моторът отново зарева и лодката се отдалечи.

— Е, това беше интересно — каза Сам след няколко секунди.

— Страшна чаровница — отбеляза Реми. — Усети ли как подбираше думите си?

Сам кимна.

— „Господин Кинг ми разреши…“ Ако тя разбира какво значи това, значи можем да предположим, че господин Кинг ще е също толкова сърдечен.

— Вярваш ли й? За Франк? Джуди щеше да ни се обади, ако се беше случило нещо — каза Реми.

Макар приключенията им да ги насаждаха често в сериозни неприятности, ежедневието им беше спокойно. Ала неочакваното посещение на Жилан Шъ и тайнствената покана включиха всичките им червени лампички. Колкото и малко вероятно да изглеждаше, те не можеха да пренебрегнат възможността това да е капан.

— Да разберем какво става — рече Сам.

Приклекна до шофьорската седалка, измъкна раницата изпод таблото и извади от един страничен джоб сателитния си телефон. Набра номер и след няколко секунди се включи женски глас:

— Да, господин Фарго?

— Надявах се, че днес ще извадя късмет — засмя се Сам.

С Реми открай време имаха облог, че някой ден той ще хване Селма Уондраш неподготвена и ще нарече някой от тях по малко име.

— Не и днес, господин Фарго.

Главният им човек по проучванията, логистичен гуру и пазител на вътрешното им светилище, Селма бе унгарка, която — въпреки десетилетия живот в Щатите, още говореше с лек акцент, който придаваше на говора й лека напевност.

Преди да започне работа за Сам и Реми Селма отговаряше за Отдела за специални колекции на Библиотеката на Конгреса. С изключение на личния й аквариум и колекцията чай, която заемаше цял шкаф в работния й кабинет, единствената страст на Селма бяха проучванията. Беше най-щастлива, когато семейство Фарго й възложеше да разгадае някоя древна загадка.