Читать «Кралството» онлайн - страница 9
Клайв Касслер
— Доволен съм! — каза му императорът. — След като покажеш на генералите ми как да строят още от тези, ще разполагаш с всичко необходимо, за да се заемеш със своя проект.
— Да, Ваше Величество.
— Готов ли е да лети?
— Дайте заповед и ще бъде сторено.
— Давам я. Но първо, една промяна. Както бе замислено, почитатеми Лана де Терци, ще управлявате Великия Дракон на първия му полет. Брат ви ще остане с нас.
— Извинете ме, Ваше Величество. Защо?
— За да сме сигурни, че ще се върнете. И за да не се изкушите да предадете Великия Дракон на враговете ни.
— Ваше Величество, аз не бих…
— Така ще сме сигурни, че няма.
— Ваше Величество, Джузепе е моят втори пилот и навигатор. Нужен ми е…
— Имам очи и уши навсякъде, почитаеми Лана де Терци. Така цененият от вас предводител на работниците ви, Хао, е обучен толкова добре, колкото и брат ви. Той ще ви придружи заедно с шестима от личната ми гвардия, ако ви е нужна… помощ.
— Трябва да възразя, Ваше Величество…
— Не трябва, почитаеми Лана де Терци! — студено отвърна Кангкси. Предупреждението бе ясно.
Франческо пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Накъде да летя по време на пробния полет?
— Виждате ли планините на юг, които докосват небето?
— Да.
— Ще летите натам.
— Ваше Величество, това е вражеска територия!
— Какво по-добро изпитание за една военна машина? — Франческо понечи да възрази, но Кангкси продължи. — В подножието на планините, по бреговете на потоците, ще откриете златисто цвете — Хао знае за какво говоря. Донесете ми това цвете, преди да увехне, и ще бъдете възнаграден.
— Ваше Величество, тези планини са… — На шейсет километра от тук, помисли си Франческо. Може би на седемдесет, дори осемдесет… — твърде далеч като за първо пътуване. Може би…
— Ще ми донесеш цветето, преди да увехне, или ще кача главата на брат ти на кол. Разбираш ли ме?
— Разбирам!
Франческо се обърна към по-малкия си брат. Джузепе беше чул целия разговор и лицето му бе пепеляво. Брадичката му трепереше.
— Братко… Страх ме е.
— Няма нужда. Ще се върна, преди да усетиш.
Джузепе вдиша дълбоко, стисна челюст и изправи рамене.
— Да. Знам, че си прав. Машината е чудо и никой по-добре от теб не може да я управлява. Ако имаш късмет, довечера ще вечеряме заедно.
— Точно така — отвърна Франческо.
Останаха прегърнати за няколко секунди. Франческо се отдръпне, обърна се към Хао и каза:
— Кажи им да запалят мангалите. Излитаме след десет минути!
1.
Сам Фарго отпусна газта и остави двигателя на празен ход. Моторната лодка забави и спря във водата. Изключи я и съдът леко да се запоклаща настрани.
На около триста метра от носа на лодката от водата се издигаше целта им — гъсто залесен остров, чиято вътрешност изобилстваше от остри върхове, дълбоки долини и гъсти дъждовни гори — под тях имаше брегова ивица, осеяна със стотици заливчета и тесни протоци.
На задната седалка Реми Фарго вдигна поглед от книгата си — „Ацтекските ръкописи: устна история на завоевателство и геноцид“, вдигна слънчевите си очила на челото и погледна съпруга си.
— Проблеми?
