Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 49

— Аз също — съгласи се Сам.

— За късмет, Ръм Кей е пълен с такива. Само по този бряг има десетки, повечето непроучени и свързани с подземни реки.

— Благодаря. Между другото, да сте чували за нещо, наречено Козята глава?

Мъжът се почеса по брадичката.

— Не, не ми познато. Е, аз ще вървя. Наслука! — Той запали мотора и изчезна.

Сам и Реми помълчаха няколко секунди, после Сам рече:

— Проклет да съм!

— Какво?

— Дори не го попитахме как се казва.

— Няма нужда — каза Реми, като посочи към колибата. До вратата имаше дървена табелка, на която с ръкописни червени букви беше написано: „Каса де Къслър“.

Глава 15

— Тук може и да ми хареса — рече Сам, загледан в огъня.

— На мен също — отвърна Реми.

Двамата бяха решили да приемат поканата и да пренощуват в колибата. Когато слънцето се скри зад хоризонта, Сам се разходи по плажа и събра дърва за огъня, а с бамбуковия рибарски прът на домакина Реми улови три едрички риби. Нощта ги завари да лежат пред огъня, вече похапнали добре задушена, осолена от морето риба. Нощта беше ясна и черна, а небето — осеяно с диамантени звезди. Като изключим шума на вълните и на палмите, наоколо цареше пълна тишина.

Домакинът им не се шегуваше за винената изба, която макар с размерите на килер, съдържаше към две дузини бутилки. За допълнение към рибата си избраха „Жордан Шардоне“.

Седяха, отпиваха вино и гледаха звездите, докато накрая Реми попита:

— Мислиш ли, че ще ни намерят?

— Кой, Архипов и Холков ли? Надали.

За самолетните билети, хотела и колата под наем използваха кредитна карта по двойно изнесена разплащателна сметка на фондация „Фарго“. Сам не се съмняваше, че хората на Бондарук са в състояние да разкрият финансовия трик, но се надяваше това да не стане, докато са още тук.

— Освен ако вече нямат следа, която да ги насочи насам — добави той.

— Много окуражаващо! Знаеш ли, мислех си за Тед. Този руснак, Архипов, щеше да го убие, нали?

— Предполагам…

— За една бутилка вино. Що за човек може да направи такова нещо? Ако Руб е прав, Бондарук трябва да е много богат. Това, което ще спечели от продажбата на изгубената изба, за него сигурно са жълти стотинки. Защо е готов на убийство за нея?

— Реми, за него убийството е нещо естествено: не последен изход, а нормално действие.

— Сигурно…

— Но не си убедена.

— Просто не ми се връзва. Дали Бондарук не е колекционер на вина? Или Наполеонофил?

— Не знам. Ще проверим.

Реми поклати глава объркано. След кратко мълчание попита:

— Откъде ще започнем?

— Трябва да приемем на доверие няколко неща. Първо, че Селма е права в предположението си и Козята глава наистина е някакъв ориентир. Второ, че Бьом и екипът му са избрали най-пустата част на острова, за да си устроят работилницата. Този бряг определено отговаря на условието. Още призори ще съберем багажа си в лодката…

— Не в самолета?

— Бьом е наблюдавал брега от нивото на водата. От въздуха Козята глава може да прилича на патешки крак или магарешко ухо, или изобщо на нищо.