Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 50

— Имаш право. Проблемът ще ни създаде и ерозията. За шейсет години може много да се е променило.

Сам знаеше, че Бахамският архипелаг е рай за пещерняците и любителите на пещерното гмуркане. Освен това знаеше, че съществуват четири основни типа пещерни системи — сини дупки, които се откриват както в океана, така и в близост до брега, и по същество представляват големи тунели, стигащи на стотици метри в океана или скалните слоеве на островите; параклазни и диаклазни пещери, които следват естествените пукнатини в земната кора; ерозионни пещери, които се формират с времето под влияние на дъждовете, смесващи се с минерали в почвата и разтварящи варовиковата основа; и накрая, морски пещери, образувани в скалите под хилядолетното въздействие на вълните. Макар тези пещери рядко да достигат дълбочина над трийсетина метра, обикновено са просторни и имат вход откъм водата. Точно такава пещера би търсил човек, който иска да скрие миниподводница.

— Пропусна едно — каза Реми. — Допускане, имам предвид.

— Кое?

— Че не са ни пратили за зелен хайвер… в случая, за зеленясала подводница.

Събудиха се по изгрев-слънце, закусиха с диво грозде, смокини и сливи, които растяха на няма и сто метра от колибата, после събраха екипировката си в надуваемата лодка и потеглиха. Бръмчащият мотор нямаше да им помогне да поставят рекорди по скорост, но беше достатъчно мощен и ефективен, за да ги преведе през рифовете и да се справи с крайбрежните течения. Когато слънцето се вдигна високо над хоризонта, двамата вече се носеха на север покрай брега, успоредно на линията на рифовете. Водата беше кристална и тюркоазно синя, толкова бистра, че виждаха рибките в цветовете на дъгата, които се стрелкаха по бялото пясъчно дъно шест метра под тях.

Докато Сам водеше лодката, придържайки се възможно най-близо до брега, Реми седеше на носа и ту оглеждаше скалите с бинокъла, ту снимаше с цифровата камера. От време на време извикваше на Сам да завърти и да мине повторно покрай някое скално образувание; накланяше глава и присвиваше очи, после правеше още няколко снимки, преди да поклати глава и да му даде знак да продължи.

Часовете и брегът се нижеха, докато някъде по пладне забелязаха, че наближават носа и Джункану Рок; след него, на северния бряг се намираше Порт Бойд и по-населените западни части на острова. Сам обърна лодката и я насочи на юг.

— Сигурно сме подминали десетки морски пещери — отбеляза Реми.

Така беше. Много от скалите, които оглеждаха, бяха покрити с пълзящи растения и шубраци, които стърчаха от всяка пролука. От това разстояние можеше изобщо да не забележат входа на пещера, даже да е съвсем под носа им. Друг избор обаче нямаха. Ако започнеха да проверяват всяка скала, щеше да им отнеме години. По-неприятното беше, че досега оглеждаха по време на отлив, което би трябвало да им даде най-добър шанс да открият евентуалния вход.

Изведнъж Реми изпъна рамене и рязко изправи глава. Сам добре познаваше тази поза — жена му се е сетила за нещо важно.

— Какво?

— Струва ми се, че сме на грешен път. Допускаме, че Бьом е използвал Козята глава като ориентир, когато е тествал подводницата преди мисията, нали така? Смятаме, че са искали да изпитат резултатите, нали?