Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 48

— Което означава…? — попита Реми.

— Че ще се занимаем с малко спелеология — отвърна Сам.

Приключиха с разтоварването на самолета, укрепиха го в пясъка и започнаха да се оглеждат за място за лагеруване. До смрачаване оставаха само няколко часа. Бяха тръгнали много рано сутринта.

— Имаме си конкурент — каза Реми, като посочи надолу по плажа.

Сам закри очи от слънцето и примижа.

— Е, това не се вижда всеки ден.

На четиристотин метра от тях, сгушена до края на гората по северния бряг на езерото, се виждаше наколна колиба с конусовиден сламен покрив и дъсчени стени. Приличаше на декор от холивудски филм. Между предните два стълба беше опънат хамак, от който висеше крак. Без да поглежда, човекът вдигна ръка за поздрав и се провикна:

— Ахой!

Сам и Реми се приближиха. Пред колибата се виждаше огнище. Около него бяха наслагани изхвърлени от морето трупи. Очевидно служеха за сядане.

— Добре дошли! — поздрави ги непознатият мъж.

Изглеждаше достолепен, жилав, с побеляла коса, добре оформена козя брадичка и искрящи сини очи.

— Не искахме да ви се натрапваме — каза Сам.

— Глупости! Тук скитниците са винаги добре дошли. Заповядайте, седнете.

Сам и Реми хвърлиха багажа си на пясъка и седнаха на трупите. Сам представи себе си и Реми на домакина, който отвърна простичко:

— Радвам се, че сте тук. Даже ще ви оставя имението. Време е да продължа нататък.

— Не си тръгвайте заради нас — притесни се Реми.

— Няма такова нещо, мила госпожо. Имам ангажимент в Порт Хенри. Няма да ме има няколко дни.

С тези думи мъжът изчезна между дърветата и след няколко секунди се появи, бутайки скутер.

— Вътре има рибарски прът, стръв, тенджери, тигани и прочее — каза той. — Чувствайте се като у дома си. На пода е капака за избата. Опитайте някоя бутилка.

Изпълнен с непонятно доверие към непознатия, Сам го попита:

— А да сте чували легенди за някаква тайна база наоколо?

— Нацистка база за подводници, нали?

— Именно.

Мъжът подпря скутера, после влезе в колибата и изнесе оттам нещо като квадратна ламарина с размер на тава. Подаде го на Сам.

— Това за вечеря ли е? — попита той.

— Това е хидро крило, синко. От много малка подводница, както изглежда.

— Къде го намерихте?

— В Либърти Рок, на север от Порт Бойд.

— Може би оттам трябва да почнем тогава.

— Намерих го в една лагуна. Предполагам, че е изхвърлено от подземна река. Тук, в източната част на острова, всички реки текат от юг на север. Проблемът е, че не са достатъчно силни да избутат друго, освен това крило.

— Не се засягайте — каза Реми, — но ако сте знаели какво е това, защо сами не сте потърсили подводницата?

— Проучил съм това-онова — усмихна се мъжът. — Досетих се, че рано или късно ще се появи някой, който ще зададе правилните въпроси. И ето че дойдохте. — Мъжът тръгна към скутера, после спря и се обърна. — Знаете ли, ако бях немски моряк по онова време и търсех място, на което да се скрия, много бих се радвал да се натъкна на морска пещера.