Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 37

— Трудно е да се каже какво е било в главите на командирите.

— Още един пример от живата история. Историята — това са хората и техните завети. Велики дела и велики амбиции. И велики провали, разбира се. Елате и двамата с мен.

С пушка в ръка, Бондарук закрачи през високата трева, небрежно отстрелвайки по някой и друг фазан по пътя си.

— Не ви виня, че сте ги изгубили — каза той. — Чел съм за Сам и Реми Фарго. Имат вкус към приключението, към опасността.

— Ще ги намерим.

Бондарук махна с ръка.

— Знаете ли защо тези бутилки са толкова важни за мен?

— Не.

— Истината е, че нито бутилките, нито виното в тях, нито произходът им имат някакво значение. Щом изпълнят целта си, можете да ги строшите на парчета, не ме интересуват.

— Тогава защо ги искате толкова много?

— Въпросът е до какво ще ни отведат. Каквото крият вече двеста години, а и още две хиляди преди това. Запознат ли си с историята на Наполеон?

— До известна степен.

— Наполеон бил проницателен тактик, безскрупулен пълководец и съвършен стратег. Всички учебници по история са единодушни за това, но според мен най-голямото му качество е била предвидливостта. Винаги гледал десет стъпки напред. Когато поръчал на Анри Аршамбо да създаде това вино и бутилките, в които да бъде съхранявано, Наполеон мислел за бъдещето, но не просто за битки и политика. Мислел за завета, който искал да остави. За съжаление, историята имала друг план — Бондарук сви рамене и се усмихна. — Лошият късмет на един е добър за друг.

— Не разбирам.

— Знам.

Бондарук продължи напред, подвиквайки на кучетата си, после рязко спря и се обърна към Архипов.

— Ти ми служиш добре от много години, Григорий.

— За мен беше удоволствие.

— Както вече казах, не те виня, че си изпуснал Фарго, но искам да ме увериш, че това няма да се повтори.

— Имате думата ми.

— Можеш ли да се закълнеш?

За първи път в очите на Архипов премина следа от несигурност.

— Разбира се!

Бондарук се усмихна, в неговите очи нямаше такава.

— Добре. Вдигни дясната си ръка и се закълни.

След миг колебание Архипов вдигна ръка до нивото на рамото си.

— Кълна се, че…

Пушката се завъртя в ръцете на Бондарук и цевта изплю оранжев пламък. Дясната китка на Архипов изчезна във фонтан от кръв. Някогашният спецназ залитна крачка назад, загледан за миг в бликащата струя от ръката си, после изстена и падна на колене.

Холков, застанал на няколко крачки встрани от него, отстъпи, гледайки невярващо оръжието в ръцете на Бондарук. Архипов стисна немощно ръката си, после вдигна очи към Холков.

— Защо…? — изхриптя той.

Бондарук се приближи до него и го погледна отгоре.

— Не те виня, Григорий, но в живота всичко е низ от причини и следствия. Ако беше действал по-бързо с Фробишър, Фарго нямаше да имат време да се намесят.

После вдигна отново пушката, насочи я към левия глезен на Архипов и натисна спусъка. Стъпалото му изчезна. Архипов изкрещя и се сгърчи. Бондарук зареди още два патрона, после методично отстреля лявата ръка и дясното му стъпало. След трийсет секунди Архипов замря.