Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 39

— Не става дума за Жозефина, нали? — прекъсна я Сам.

— Не. По примера на Хенри VIII Наполеон се развел с нея през 1809 г., защото не могла да му роди наследник, и се оженил за дъщерята на австрийския император, Мария Луиза, която го дарила със син.

— Добре, продължавай.

— Година по-късно Наполеон успял да избяга, върнал се във Франция и събрал армия. Луи XVIII напуснал трона и Наполеон отново се качил на него. Това било началото на стоте дни, както ги наричат историците, макар че в действителност били по-малко. По-малко от три месеца след завръщането си, през юни, Наполеон бил разгромен от британските и пруските войски в битката при Ватерло. Наполеон абдикирал и бил заточен от британците на остров Света Елена — парче скала с размери два пъти колкото столицата Вашингтон, в средата на нищото в Атлантическия океан между западна Африка и Бразилия. Там той прекарал последните шест години от живота си и умрял през 1821 г.

— От рак на стомаха — допълни Сам.

— Това е общоприетата версия, въпреки че според много историци е бил убит, отровен с арсеник. Както и да е, това ни връща към изгубената изба. Митът датира от 1852 г. и предсмъртното признание на контрабандист на име Лионел Ариен, който твърдял, че през юни 1820 г., единайсет месеца преди смъртта на Наполеон, в една кръчма в Хавър с него се свързал пратеник на Наполеон. Войникът, когото Ариен наричал „майора“, наел него и кораба му „Фокон“, да го закара до Света Елена, откъдето да вземе товар и да го закара до място, което щяло да му бъде съобщено след напускането на острова. Според Ариен, когато след шест седмици стигнали до Света Елена, в едно заливче ги посрещнал мъж в гребна лодка, който качил на борда дървено сандъче с размери около трийсет на шейсет сантиметра. Застанал с гръб към Ариен, майорът отворил сандъчето, проверил съдържанието му, запечатал го отново, а после извадил меча си и убил мъжа от лодката. Вързал тялото му с котвена верига и го изхвърлил през борда, а лодката потопил. Легендата твърди, че в този момент от разказа Ариен се споминал — ей така, в средата на изречението, отнасяйки със себе си всички предположения за съдържанието на сандъчето и за мястото, на което са го закарали заедно с майора. Това можеше да е краят на историята, ако не беше Лакано.

— Личните лозя на Наполеон? — уточни Сам.

— Правилно. Докато Ариен и мистериозният майор плавали към Света Елена, лозята в Лакано, които френското правителство великодушно позволило да останат част от имението на Наполеон, били опожарени от неизвестен подпалвач или подпалвачи. Не само лозята, но и винарната, избата, всички бурета били напълно унищожени. Дори земята не ставала за нищо, покрита със сол и пепел.