Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 34
Клайв Касслер
— Може би, когато разнищим загадката…
Реми засмя.
— Мисля, че чиниите ни са пълни.
— Все пак някой ден ще трябва да опишем всичко това. Ще се получи страхотна книга.
— Някой ден, когато остареем и побелеем… Между другото, чух се с Тед. Седи си там.
— Слава Богу! Ти какво реши? Пита ли го за подводницата?
— Не.
Фробишър беше свикнал с добре подредения си живот като в пашкул и сблъсъкът му с мистериозния похитител му бе предостатъчно приключение. Освен това Сам го познаваше: в момента, в който новината за откриването на подводницата достигне до медиите, Тед ще обърне внимание на близостта с мястото, на което е открил стъклото, и ако има нещо ценно да каже, ще им се обади.
— Чуй това — каза Реми, плъзгайки пръст по страницата. — „Днес Волфи ми даде две бутилки хубаво вино, беше взел общо три. Каза, че ще празнуваме заедно след края на мисията.“
— Волфи — повтори Сам. — Знаем ли кой е това?
— Не, но четях по диагонала. Ще потърся. Ето и още: „Волфи каза, че аз заслужавам две, защото съм поел по-трудната задача.“ Чудя се каква ли е била.
— Не знам, но вече поне сме наясно откъде се е взело парчето на Тед. Явно някъде по пътя Бьом е изгубил едната бутилка.
Интеркомът на стената над главата на Реми се обади.
— Мистър и мисис Фарго?
Въпреки упоритото им настояване, не успяваха да накарат Селма да им говори на „ти“. Реми натисна копчето.
— Да, Селма?
— Аз… хм… имам нещо тук… Открих…
Сам и Реми се спогледаха учудено. За десет години съвместна работа ни веднъж не се бе случвало Селма да говори така. Винаги беше точна и решителна.
— Всичко наред ли е?
— Да… защо не дойдете и ще се опитам да ви обясня?
— Идваме веднага!
Селма седеше на стол пред централната работна маса и се взираше в бутилката от вино пред себе си. Пийт и Уенди не се виждаха наоколо.
Седма беше доста интересна на външен вид. Косата й беше късо подстригана „по модифицирана мода от шейсетте“, както се изразяваше Реми, а очилата й с рогови рамки, които носеше на верижка на врата, бяха откровено от петдесетте. Обичайното й облекло включваше панталони цвят каки и безкраен набор от шарени тениски. Селма не пиеше, не пушеше, не ругаеше и беше пристрастена към едно-единствено нещо: билковите чайове. Пиеше ги с цели кани. Един от шкафовете в стаята беше отделен специално за нейните чайове, на повечето от които Сам и Реми дори не можеха да изрекат названията.
— Къде са Пийт и Уенди? — поинтересува се Сам.
— Пратих ги да си вървят. Реших, че може би ще искате да чуете това насаме. После можете да решите дали да им кажете.
— Добре… — отвърна Реми.
— Моля те, кажи ми, че не си открила бутилка с течна ебола — обади се Сам.
— Не.
— Какво тогава.
— Не съм сигурна откъде трябва да започна…
— Откъдето предпочиташ.
Селма стисна устни, замисли се за кратко, после каза:
— Преди всичко, този символ на дъното — насекомото… Нямам идея какво означава. Съжалявам.
— Няма нищо, Селма, продължавай.
— Нека се върна малко назад. За самата кутия: пантичките и резето са направени от месинг, а дървото е от вид бук, който расте само на няколко места в света. Най-много има в Пиренеите в южна Франция и в северна Испания. Що се отнася до подложката вътре, тя може да се окаже сама по себе си откритие. Не е изключено при датирането да излезе, че това е най-ранният европейски образец за мушама. Представлява шест слоя телешка кожа, потопени в безир. Външните пластове са изсъхнали и леко мухлясали, но вътрешните са в перфектно състояние. Стъклото също е забележително: с много високо качество и доста дебело, почти цял инч. Макар да не съм склонна да опитвам, съм убедена, че може да издържи сериозен удар. Етикетът е изработен от ръчно обработена кожа и е залепен с лепило и вързан в горната и долната си част с конопена връв. Както виждате, надписът е издълбан в кожата, а после е запълнен с мастило. Много рядък вид мастило, смес от
